Вчера представители на демократично меслещата общност отдадоха почит на убитите след 9-ти септември.
В същия ден настоящият президент на България Румен Радев обяви, че ще се кандитдатира за втори мандат. В изявлението му нямаше и дума в памет на убитете от комунистическия режим в страната.
На 1 февруари 1945 г. са осъдени 9 155 души, от които на смърт са осъдени 2 730 души, а 1 305 – на доживотен затвор.
По дело № 6 от 12 март 1945 г. са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити, сред които е и известният фейлетонист и карикатурист Райко Алексиев, ликвидиран още на 18 ноември 1944 г. без съд и присъда.
Той е обявен за „враг на народа“ поради публикуваните негови карикатури и шаржове, визиращи Сталин. Вече мъртви, но „съдени“ са още: Йордан Бадев, Данаил Крапчев и Петър Амзел. Свидетелите са 145 души – техни колеги. По това дело е осъден Димитър Павлов, журналист и главен редактор на в. „Демократичен сговор“ и в. „Мир“.
Присъдата е за „скудоумие и шовинизъм“.
Осъдена на 7 години затвор е и писателката Фани Попова-Мутафова за „прогерманското дейност“ и „великобългарски шовинизъм“, книгите ѝ са забранени.
Присъдата ѝ е смекчена и тя е освободена след 1 година затвор. Сред осъдените от Народния съд на доживотен затвор (заедно с всички членове на правителството на Иван Багрянов) е и акад. Михаил Арнаудов, само защото бил министър на просветата.
Проф. Арнаудов е освободен след близо три години, прекарани в затвора. Но трябва да преживее един от най-болезнените моменти в своя живот – да се завърне опетнен при своите колеги професори от Софийския университет и БАН, както и при писателите, членове на Писателския съюз, председател на който е бил самият той цели два мандата преди войната. Това „завръщане“ обаче е мъчително. Те всички са обзети от страх: дори и неговите най-близки колеги са отбягвали какъвто и да е контакт с „буржоазния учен“.
На самия 1 февруари 1945 г. привечер, веднага след произнасяне на присъдите от Народния съд, са застреляни и хвърлени в дълбока яма в кв. „Орландовци“ 150 души, сред тях са: трима царски регенти, трима министър-председатели, 67 депутати, 47 висши военни и царски съветници: княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов (министър-председател, регент, проф. по история на изкуството, член на Съюза на българските писатели, световноизвестен учен), ген. Никола Михов (регент), Добри Божилов (министър-председател) и Иван Багрянов (министър-председател), д-р Александър Станишев (хирург, ректор на Софийския университет), д-р Иван Вазов (племенник на Иван Вазов, командир на Балканския полк, герой от войните, носител на три кръста „за храброст“ и орден „Австрийски орел“), д-р Иван Бешков – (брат на художника Илия Бешков, герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст“, депутат, министър на земеделието), Александър Сталийски (виден юрист, министър на правосъдието), Димитър Шишманов (политик, писател и дипломат), д-р Борис Йоцов (учен, министър на просвещението), инж. Борис Колчев (министър на железниците, пощите), Любомир Лулчев (писател, политик, ясновидец, личен съветник на цар Борис ІІІ),
девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти. Осъдените журналисти, писатели и публицисти са обвинени в пропагандиране на германската политика или пък са били част от кръгове, критикували и осмивали съветските власти.
По пътя към екзекуцията е убит с удар от револвер журналистът Тодор Кожухаров, който е бил министър на съобщенията, пощите и железниците, защото си позволява да извика към събралото се множество „Не трябва да плачем за нас, а за България“. Мащабът на случващото се у нас няма аналог.
За сравнение трибуналите в другите европейски държави осъждат на смърт незначителен брой висши офицери – напр.: Нюрнбергският процес в Германия осъжда на смърт 12 от 24 подсъдими. Изследователите днес обобщават, че Народният съд изпълнява политическа поръчка от Москва: с такава цел той е замислен от Сталин и направляван от Георги Димитров.
Загубата на паметта е по-страшнa и от проклятие.
Даниела Горчева: У нас още има улици с имената на убийци, а жертвите са забравени
Колко непоносимо и колко тъжно е, че днес – 76 години след „Народния съд“, все още има улици и дори цели градове, кръстени на името на терористи и убийци, а няма на жертвите им, които за разлика от тях, са били достойни хора. Това заяви историкът, редактор и издател Даниела Горчева специално за ДЕБАТИ БГ. Горчева разказва, че преди десетина години, когато пише първата си статия за сп. „Диалог“, установява, че няма списък с имената на избитите в онази зловеща и студена зимна нощ. Питах проф. Ненов, светла му памет, и той ми каза, че наследниците и близките на избитите в онази злокобна нощ на 1и срещу 2и февруари, са търсили протокол от екзекуцията.
Няма. Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.
„В последните си писма осъдените на смърт молят близките си да не ги забравяме. Забравихме ги. Ние ги забравихме и това е непоносимо“, допълва тя с огорчение. Горчева разказва и за скромния, обрасъл с бурени надгробен паметник, който напомня за непогребаните мъченици. На него са изсечени имената на българските държавници, на регентите, на чиновниците от канцеларията на държавния глава Цар Борис, на сътрудниците му, на министрите и на народните представители, получили смъртни присъди. „Няколко души – двама или трима са се отървали, защото не са били в България. Други са екзекутирани по-късно – като Дочо Христов.
Но и до днес костите им стоят непогребани, неразпознати“, добавя тя. В съседна Румъния колегите отдавна разкопават масовите и единичните гробове на жертвите на комунистическите убийци, изследват ги и ги препогребват с нужния респект.
По думите й в България още има град, който носи името на „масовия убиец и доказан национален предател Георги Димитров, един от виновниците за атентата в Църквата Света Неделя през 1925, където бяха взривени близо хиляда живи хора и осакатени, само осакатените са над 500.
А близо 200 са загиналите, има и деца“ Напомня, че това е същият човек, който по заповед на Сталин нарежда от Москва колко процента от българските народни представители и министри да бъдат избити. Проценти, сякаш става дума за план!
И пак този същият човек, отново по нареждане на Сталин, нареждаше да се бият и изтезават българите от Пиринския край, за да се пишат … македонци.
И отново той, отново по заповед на своя московски господар, нарежда да бъдат депортирани в Югославия избягалите от гръцкия терор и произвол българи. И тези, потърсили подслон в България страдалци, са предадени в сръбски ръце, за поредното етническо прочистване.
„И днес все още – и това е позор за цялото българско общество, на името на този човек е кръстен цял град. И в този град, наречен на масов убиец и национален предател, се раждат деца. Какво искате да очакваме от бъдещето?“, пита риторично тя.
Това е по-страшно и от проклятие. Горчева акценнтира, че из България все така стърчат „строго охраняваните пропагандни монументи на окупаторите, чиито щикове вардеха от българския народ убийците на българския стопански, интелектуален, духовен и политически елит, а под техните издялани от камък образи се мъдри със златни букви унизителният надпис: „На освободителите от признателния български народ“.
Какъв отпечатък има върху българския народ екзекутирането на над 30 хил. души; има ли дълг обществото към паметта на жертвите на Народния съд и как трябва да тълкуваме посланията на премиер и президент в навечерието на тази тъжна дата – четете във вторник в ДЕБАТИ БГ.
debati.bg/daniela-gorcheva