След като през 2016г., под натиска на гражданска инициатива, прегърнала идеята за изграждане на паметник на самоковските опълченци, местната власт се видя принудена да вземе решение за изграждане на предложения и изготвен от нас и подкрепен от хилядна подписка проект, отделни личности и длъжностни лица от общинската администрация и музейните среди, свикнали да се представят като хора, правещи живота в нашия град и благодарение на които изгрява и залязва слънцето, се оказаха фактически много отдалечени от това поставило си една достойна и значима цел движение на суверена на местната власт – обикновените граждани.
Културният ресор и музейната експертиза не си мръднаха пръста за установяване на максимално възможния брой и имената на тези герои, а общинското ръководство все протакаше изготвянето на проект за решение на общинския съвет, локализацията на паметника и осигуряването на средства за изграждането му. Никак не се нравеха на изначално тщеславните ни властници няколко обстоятелства. На първо място, това, че идеята не е тяхна, че се иска финансирането да бъде от общинския бюджет, т.е. от нашите, на всички граждани средства, които все им се ще да ни научат да започнем да възприемаме като техни лични и накрая – най-кошмарното за тях- настояването изграждането и използването на паричните средства да става под граждански контрол.
Още веднага след влизане в сила на решението, както пролича от действията им по-сетне, части от общинска администрация и от персоналът на Музея обединиха усилия в няколко насоки: да се дискредитира чрез шантаж и без подбор на средства нашата дейност; да се принизят максимално резултатите от нашата работа – обемни и сложни проучвания, проект и всичко друго; да се смаже гражданската инициатива и да се плячкосат резултатите от нейната работа – най-вече проучванията на имена, биографични данни и др.; на база направени консултации и дадени “компетентни становища” от скулптори (близки до управниците ни и свързани с тях лица) да се “докаже професионално”, че нашият проект нищо не струва въпреки извървяната цяла законова процедура и становище на компетентните държавни органи че той изцяло покрива всички изисквания за такъв паметник.
Всичко това действително се приложи, за да се достигне мечтаната цел – помитане на непоносимия гражданския проект и налагане на два нови, но вече рожба на колективния гений на “здравите” културно-исторически сили в общината. Основно “конкурентно предимство” и на двата (от единия се отказаха сами само след 5 дни), е елементарното плагиатство що се касае до централния им елемент – скулптурата, а като цяло се оказаха лоши попадения, но … с първо два, а вече и с над три пъти по-висока стойност! Знаем у нас колко се държи на това от гледна точка на позитивите, които после ще донесе едно добре разиграно възлагане на обществена поръчка на някой подходящ и по природа свикнал добре да се отблагодарява на възложителя изпълнител. Ненавижданият гражданския проект, чиито изпълнител може да бъде и общинското строително звено плюс малко външна услуга и доброволен труд от граждани, изключва такива възможности и затова е силно нежелан.
Казаното дотук е важно да се знае от обществеността. Но далеч по-интересно е това, което се случваше на сесията на Общинския съвет на 21.12.2017г. и предшестващите я заседания на имащите отношение към паметника постоянни комисии към съвета.
Наложително е да направим две важни предварителни пояснения, за да се усети добре коварната игра на водещите тиха задкулисна война срещу тази гражданска инициатива.
По Закона за военните паметници, какъвто се явява и нашия, са предвидени строги процедури, които гражданският проект, единствено с наши усилия, е извървял успешно. На тази важна основа, след издаване на скица, ние имахме подготовка отново без да обременяваме общината да направим и останалото с наши лични средства – заверка от правоспособен архитект, съгласуване с Националния институт за културно-историческо наследство, виза и разрешение за поставяне, и изграждането можеше да започне. Но на общината месеци до 21.11. не й стигнаха да направи скицата, отказваше информация и както се оказа през това време е работила за осуетяване изграждането на паметника по нашия вече утвърден проект.
Второто е, че с хилядната подписка, подкрепящите я граждани искат да бъде изграден паметник съгласно изработения от нас проект, с чиито чертежи всеки наш деятел беше снабден и осведомяваше всеки от подписващите се как ще изглежда този обект. Същия графичен материал е ползван от кмета и е включен в докладната му записка във връзка с вземането на решението за изграждане през 2016г.!
Само за да се играе контра и да не се допусне изграждането на нещото което са поискали гражданите, някъде от края на м. юли м.г. тайно и спешно “по искане на някои граждани” (никой не казва кои, колко и самоковци ли са) започва подготовка на новия проект, но вече с негласувани пари на данъкоплатците, който да бъде “по-така”, нещо уж професионално, изключително стойностно, което въпреки че е в нарушение на цялото законодателство е обещано да се прокара с големи връзки протежирани от високо, за да замени гражданския.
За предстоящата на 21.12.2017г. сесия на Общинския съвет, на 11.12. кметът, сякаш загубил памет за това че през 2016г. със своя докладна записка е поискал, а Общинският съвет е взел задължителното решение за изграждане на паметник на опълченците и изпълнението на това решение е пред финализиране, внася контрапроект зад който стоят неизвестно и досега кои лица. Беше насрочено предварителното му разглеждане в двете постоянни комисии.
На първата – ПК по “Образование, култура, младежки дейности и спорт” не ми е известно как, от кого и доколко изчерпателно е представен той, но от всички шестима присъстващи един се въздържа, а останалите гласуват за това съветът да одобри “… обемно – пространствено решение на мемориален ансамбъл “Паметник на опълченците от Самоков” …” По-горе уточнихме, че гражданството иска паметник, а не нещо което се оказа в стил “флинтстоун”, представено като ансамбъл с название ни в клин, ни в ръкав “Паметник ….” Отгоре на всичко, някой – кмет или архитект, или и двамата – здраво е подхлъзнал съветниците и никой от тях не се е усетил, сочейки им за основание чл. 57 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) сякаш в нашия случай не се касае за паметник, а за “…рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи”, например билборд. Същият ги е заплашил и с ал. 8 на чл. 62 от същия закон, четейки я като дяволът евангелието без последното изречение.
На втората комисия е внушена същата пързалка. ПП по “Устройство на територията и екология” хем препоръча категорично решение на съвета в полза на общинския проект, хем необяснимо скача чак на “ процедурата по издаване на разрешение за поставяне”, но някак и за двата проекта, което няма как логически да се случи.
В продължилите час и половина дебати осведомих присъстващите, че тази статуя на Корчев повтаря едно към едно паметника на опълченеца в София, не е нищо оригинално, плагиатство е по картината на Ярослав Вешин, че в родното му село Диканя има вече поставен бюст на героя, че не той, а съвсем друг загинал самоковец е знаменосец в хода на бойните действия на Опълчението и много от останалите наши опълченци са проявили не по-малко храброст и героизъм, а други са заплатили свободата ни с живота си. Изглежда все пак успях да убедя комисията, кмета и заместника му, че проекта с тези черни морени и като цяло не стои никак добре и че на поне десетина обществени места в града като папагали повтаряме моренното оформление. За щастие това “стойностно” чудо танцува едва 5 дни и веднага е отдадено разпореждане да се сътвори нещо “още по-така”.
На обявената дата се започна обсъждането на проектите за решение в пленарна зала. Личеше добре, че подготовката за прокарване на общинарския проект е вършена с твърда ръка. Чуха се и смислени, но и редица толкова странни становища със страховита аргументация, често целящи да заклеймят и максимално да принизят гражданската инициатива, да я уличат в непознаване на законови положения, в некомпетентност . Не се подбираха квалификации, не се пестяха явни лъжи и манипулации на факти, данни и документи.
Ще следвам протокола от заседанието и няма да се спирам на всичко, което беше изговорено, а на това което има отношение към истината за тази война против гражданския проект. Ще оставя на обикновените граждани на база фактите и отстояваните позиции от представителите на двете страни да преценят кой за какво се бори.
Председателите на двете комисии изчетоха споменатите по-горе техни предложения за решения. Последва едно пълно с неистини изказване на кмета – не се искало опорочаване на нашата идея , за 2017г. не били предвидени средства и изграждането не се е забавило, внушена му идея за фигура в центъра на града от страна на Мария Йончева, за съвместни проучвания на инициативен комитет, музей и община, коментирана във втората ПК симбиоза между двата проекта.
Налага се в интерес на истината да опровергая всички тези негови твърдения. Господин кмете, защо винаги в публичното пространство се свените да споменавате името на автора на идеята за паметника , а чрез елиминиране на гражданския проект да заличите и подмените истинския генезис на многолетното движение за реализирането му и в последния момент да се присламчите към него и то с решаващ глас заради общинското финансиране, т.е. с наши, а да поясним не с ваши или на другиго лични пари? Та това не е ли един рафиниран подход с цел опорочаване на свършеното от нас? Относно финансирането. На 10.10.2017г. при обсъждане на бюджета в отговор на петия ми въпрос отговорихте пред присъстващите, че за общината такава малка сума не е проблем в рамките на бюджетната 2017г. А забавата на изграждането е очевадна. С г-жа Йончева по обясними причини често сме разговаряли и тя ми оказваше ценно съдействие. Приживе я запознах с проекта ни за паметника, тя много го хареса и въобще не е споменавала за фаворизиране на едного от опълченците чрез въвеждане на негова статуя в какъвто и да е вариант на монумента. Престанете да говорите за съвместни проучвания с музей и община. Някога да си спомняте да съм финансиран от двете институции? Цялата работа съм свършил сам и за своя сметка, а през м юли м.г. запознах техните представители с резултатите. Доволен съм, че се държаха прилежно, не вдигаха шум и слушаха внимателно. Толкова! За час и половина докато участвах в работата на комисията не съм обсъждал и съгласявал за някаква комбинация от двата проекта, а това вероятно са обсъждали останалите след 19 h кмет, зам. кмет и членове.
В залата се появи и ни беше представен наетият склуптор, който показа спешно сътворената нова версия на т.н. “мемориален ансамбъл” след фиаското на неговия моренен вариант. За съжаление пак видяхме нещо по-подходящо в немалка степен като символика за увековечаване на паметта на просветители или будители, а не достатъчно добре свързано с герои от тази военна кампания. Предвиждало се имената им да бъдат изписани на няколко двойки дебели черни плочи от скъп египетски гранит, за да се запази паметта за оставената толкова светла диря в историята ни от тези хора на черен фон и с черни букви. Колко оригинално …..
За нещастие въпреки всички напъни на цялата кметска кохорта не се пръкна нищо стойностно. Винаги е така когато нещата не се правят с чисти ръце и истинска любов от хора, чието верую е доста свързано със златний телец.
Наши управници важни фактори в случая с паметника , както сами сърдечно на няколко пъти още в дискусиите на втората комисия си го признаха, освен че не разбират от пластика и монументи, все търсят платени консултанти, за да ги избавят от този дефицит, независимо че доволно сме се напатили от експертизи на съсловни организации, членове на творчески съюзи и др. подобни. А като помислиш, не се иска много – едни седем години, сетне по-смислен живот позволяващ да натрупаш повечко обща култура и си горе-долу готов сам да можеш прилично да преценяваш кое стои добре и кое не. Иначе съвсем първосигнално те тегли все към кичозни изпълнения и ако си фактор на съответна ключова позиция пълниш града си с неприличащи на нищо простотии, пък и пръскаш пари да ги пропагандираш като върховни стойности.
Още три пъти кметът Вл. Георгиев взе думата и се налага по няколко пункта пак да го опровергая. Той умишлено бърка както преди процедурите за изграждане на военен паметник с тези за други невоенни, спекулирайки с функции на Министерство на културата (вж. по-горе в коментара по чл.чл. 57 и 62 от ЗУТ). Дезинформира общинския съвет и обществеността относно подписката. Не личи да оперира с достатъчно, а камо ли с много информация по темата паметници на опълчението, след като не го смущава плагиатството и лесно загърбва задължителни законови положения. Не знам какво и с кого си е говорил в областната администрация по повод доклад (а не някакви писма), който изискаха от мен от Министерство на отбраната и аз изготвих и представих, но забелязвам че ако някой му е обещал наистина да прокара какъвто и да е нов проект след нашия, явно се готви законарушение от няколко длъжностни лица, което няма да се подмине без точна реакция от нас. Не звучат истинно твърденията на кмета, че иска паметника да се случи по най-добрия начин. Мандат и половина не го беше много еня за увековечаване паметта на тези герои, а сега изведнъж взе да пледира това да стане по най-добрия, но и най-носещият му електорални дивиденти начин. Що за еквалибристика в патриотичната ниша? Това наближаването на изборите било мощен катализатор.
На обсъждането на проекта за бюджет 2018г. провокирах г-н Георгиев с въпрос: има ли пречка, ако хипотетично спечеля поръчката и изградя проект на паметника за предвидената сума 60 х.лв , да се отблагодаря на възложителя. Отговор: няма.
Арх. Клинчева в едно изказване ни порази с толкова много манипулация небивалици и неистини. Липсвало й становище (?!) с уточнените имена. а защо не си го е поискала от съответния експерт в общинска администрация ако много й е притрябвало? Като специалист тя ни внушава, че нашия проект се отнася за “…един монументално – декоративен паметник …” (!?) Абе пише нещо в ЗУТ за монументално-декоративни елементи, но те както са изброени там, са много различни от паметниците. Той, проекта, не могло да бъде оформен от инженер – конструктор и след това да се сложи печата на техническия контрол [б.а. на лицензиран инженер]. (?!) А някой някъде законно да строи нещо без конструктивна част на проекта и заверка? Паметникът ни напомнял на “…паметник от социалистическо време на т.нар.социалистически неокласицизъм.” Доста странно. Всички виждахме на екрана на шрайбпроектора паметник на опълченци с кръст, а на някой да му се привижда петолъчка или друго … От това , а и като си спомних и кой беше прекръстил в рамките на проекта за общ устройствен план на града покриването на Искъра между двата моста и нанесъл отгоре автогара и парк,та едва успях с помощта на министъра на регионалното развитие да го оспоря и да падне, тръпки ме побиха за бъдещето на градската среда в Самоков Освен това, тези паметници се поставяли “.. на доста по-висок пиедестал, на хоризонта на човешкото око…”.(?!) За сведение паметника е с височина 3.10m, а средностатистическата височина на гражданите е от порядъка на 1.75m. O sancta simplicitas! – относимо към аргументацията до тук.
Защо толкова силно се засегна г-жа Клинчева от гражданския проект? Защото освен всичко друго, в него изчисленията за материали , вложен труд и др. бяха по действащи, действителни стойности, а не както във всички техни проекти колкото трябва раздути, за да позволяват прилагането на зловредните практики , от които обществото ни е пропищяло в последните десетилетия. Покрай това пролича кои са привържениците и облагодетелстваните от тези практики при нас – те най-активно ритаха срещу и настояваха за смазване на гражданската инициатива и отхвърлянето на нейния проект.
Силно се представи на тази сесия и част от самоковското задкулисие, която беше засвидетелствала неофициално желание да финансира изграждането на паметника, с което ние не се съгласихме, държеики това да стане с бюджетни средства и сигурно с това си навлякохме гнева й. Наистина е недопустимо в такива случаи да се приемат нечии жестове за финансиране, тъй като това ще позволи да се диктува символика, тематика, цялостно оформление, разполагане и други важни неща във връзка с изграждането на мемориалния знак.
Доста смущаващо на повечето банки на съветниците в залата се забелязваха едни подаръчни чанти с надпис ГБС. – ярка демонстрация на влияние адресирана и към съветниците, които предстоеше да дебатират и гласуват по деликатния проблем с паметника , и към присъстващите граждани и граждански структури. Драги читателю, нека си представим на какъв скандал щяхме да бъдем свидетели, ако това се случеше в българския парламент или в някои друг европейски. Но при нас е друго и почти всичко е възможно …..
За да се избегне ползването на оригинални елементи от проекта ни като съставна част на други подобни, на 08.01. т.г. гражданската инициатива с писмо до кмета блокира всички такива възможности.
За всеки случай искам да предупредя скептиците и злостните противници на нашия проект, че както вървят нещата, слуховете за неговото елиминиране май ще се окажат силно преувеличени. Ами ако и на нашата улица изгрее празник с какво някои ще си лекуват гузната съвест?
ЗУТ чл. 62
7. (нова – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) мемориални места и обекти.
8) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Мемориални места и обекти (паметници, паметни плочи, монументално-декоративни структури и елементи и други), свързани с исторически събития и/или личности, се разрешават по реда на този закон след решение на общинския съвет и съгласуване с Министерството на културата. За мемориалните места и обекти със статут на единични или групови недвижими културни ценности и за строежите в техните граници и охранителни зони се прилагат изискванията на Закона за културното наследство. Ремонтни, консервационни, реставрационни и други дейности върху военни паметници, както и изграждането на нови се извършват при условията и по реда на Закона за военните паметници.
ЗВП
Чл. 13. (1) Военните паметници на територията на Република България се запазват на местата, където се намират. Преместването е възможно само при доказване на градоустройствена необходимост или с оглед на оптималното експониране на паметника.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Ремонтни, консервационни, реставрационни и други дейности върху военни паметници, както и изграждането на нови паметници се извършват след информиране на министъра на отбраната, а за обекти със статут на културни ценности – по реда на Закона за културното наследство.
(3) Проектите за изграждане на нови военни паметници се изпращат на министъра на отбраната за съгласуване чрез областната комисия по чл. 6, която дава становище.
(4) Всички инвестиционни инициативи за териториите, на които е разположен военен паметник, се обезпечават с проектна документация съгласно Закона за устройство на територията и актовете за прилагането му, като:
1. проектите за територии извън обектите, предоставени за управление на Министерството на отбраната, се изпращат на министъра на отбраната за съгласуване чрез областната комисия по чл. 6;
2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) за военни паметници със статут на културни ценности визите и проектите се съгласуват с Министерството на културата.
Б.Стамболийски