„Промяната” бе основният предизборен слоган на новата председателка на социалистите. Усетила липсата на идейна платформа на БСП в началото на 21 век, с която да се привлече вниманието на повече хора, които при това и да гласуват за тиранозавъра червен, ръководството на партията заложи на неясното и твърде разтегливо – „Промяна”. В крайна сметка „новата платформа” на Корни от Крушовица се ограничи до персоналната промяна на депутатите в червените редици. На бърза ръка бе променен устава на партията и чрез него бяха изхвърлени знакови лица на левицата като Михаил Миков, Янаки Стоилов, Георги Божинов – направили по три мандата/специално Стоилов е от времето на Седмото ВНС/, но в същото време и придобили безценен парламентарен опит, политическа опитност, умереност, донякъде и стил, което в определени ситуации спасява и тях персонално, и партията като цяло.
Така или иначе, това е традицията, която в политиката играе роля на устойчивост и завършеност. Корнелия Нинова заложи на смяната на ветераните с нови лица, хумвейбини, които очевадно присъстват в партията единствено с намерението да качват социалната стълбица през банките в парламента. В парламентарната група се струпаха цял отбор от „нови лица” – Крум Зарков, Ал. Симов, Ст. Михайлов, Г. Стоилов, Б. Боцев, Н. Цонков, Яв. Божанков, Т. Халачева и още родени в началото на 80-те год. на 20 век, а някои дори в началото на 90-те.
Тази група от „нови лица” в никакъв случай не са технократи, супер специалисти в дадена област или видни юристи, както би трябвало да се очаква от председателката на червената партия – „Сменям старите, уморени кадри с нови специалисти, които ще са нужни на партията в новите условия.” Не, нищо такова няма в редиците на социалистическата парламентарна група. Тези хора не са дори „юпита”, като шумно рекламираните от времето на царската партия през 2001 год. Дори бегъл поглед върху „новите” ни сочи едни млади хора, които са силно индоктринирани с идеологически клишета, комунистически жестове и немалко самочувствие и наглост в отношенията с политическите противници. „Обновлението” в БСП катастрофира шумно в социалистическата тиня на познатото, скованото, атрофиралото. Лице на „новия курс” в БСП стана волно или неволно персонажът Крум Зарков, който бе заведен от самата Корнелия Нинова в сутрешния блок на Нова като човек, който да я представи и да демонстрира промяната в партията. И той го свърши като онова нещо на нивата или по друг начин казано… Нали си спомняте? Появява се на екрана на националната телевизия ухилен, с невнятно въодушевен и заявява: „Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо!“. Криво и щастливо ухилено младо лице, потупване по гърба и също толкова широко усмихната Корнелия Нинова – и досега твърдя, че този лошо изигран етюд даде финалното предимство на ГЕРБ в предизборната кампания. Хората видяха, че това, което идва с „новата” Корнелия е практически старото, насилническото и нагло социалистическо битуване в прегръдките на тайните служби, които бяха авангардът на партията и силния лост на тяхното властване. При това поднесено с изключително нахалство и демонстрация на превъзходство над хиляди жертви, репресирани, унижавани и вкарвани в Ада българи.
Нищо повече – просто видяхме отново изкривеното лице, потънало в самодоволна усмивка на самодостатъчността, идеологическото клише на социализма, самочувствието на превъзходството от насилието. За такива хора като Зарков в Европа най-голямата неправителствена организация е наречена „За памет и съвест” и има за задача да изследва, оповестява и показва на хората престъпленията на комунизма, а в България има един пожелателен закон, който обявява комунистическия режим за престъпен. Дори в последващото „извинение” Зарков не успя да намери дори следа от разкаяние, напротив опита се да „назидава”, че все пак Сорбоната не го е научила и подготвила за такъв дебат, иначе обичал дядо си Леонид Кацамунски и се гордеел с него – лошо няма, ако същият този дядо не е причина за самочувствието ти и предизвикателната наглост пред аудиторията, а това за всеки млад човек е опасно, /въпреки че същият Зарков е на 35 год. и трудно се вмества в характеристиката „младо и невинно”, както се опита да го оневини самата Корнелия/.
В крайна сметка, един мъдър човек казваше: „Всеки изпада в характерни за него ситуации”. И тук е така. Бях съвсем бегло коментирал във фейсбук изцепката на Зарков и скоро попадам на лично съобщение от Анна Заркова/майка на въпросния субект/, която ми пише: „Благодаря ви, г-н изпълнителен директор, за вниманието към моя син.” Отговорих : „Чудесно. Не вдявам, но сте го възпитала крайно лошо! Жалко.” И същата „мама” Заркова ми отговори кратко: „Дебил” и прекъсна връзката окончателно, та не ми даде възможност да й отговоря.
Просто това си е стилът на новите лица, просто това си е средата, в която тези хора са расли и формирани и няма земна сила, която да ги промени, независимо къде са учили и как са моделирани, това наистина си е Ген – те нямат рецептори за Злото, което е причинила тяхната партия на стотици хиляди българи, няма и грам съчувствие към избитите, към техните семейства и деца. Просто насилието и участието в него на дядовци и баби им създава чувството за превъзходство, самочувствие и няма земна сила, която да ги промени – просто Ген.
Сякаш в началото на прехода такива типажи нямаше в БСП, колкото и да ви е странно, поне на терена на чистата идеология. Дори в крайните комунисти имаше някакво съчувствие, жал и разбиране към жертвите. Спомням си бай Иван Сталиниста във Великото народно събрание. Бай Иван след смъртта на Сталин остава на старите си позиции и го завихря вятъра към концлагера в Белене – става жертва на собствената си партия, защото Хрушчов е дал сигнала за „разведряване”, а Бай Иван си иска старото. Та един ден ставам свидетел на следния разговор между сталиниста Бай Иван и група земеделци в стола на НС. Говорят си за Белене и той се обръща към събеседниците си: „Абе, аз изкарах леко – направиха ме домакин в лагера, но на какви ужаси съм ставал свидетел върху земеделци и легионери… Не трябваше така, не беше правилно, партията направи големи грешки с тези мъчения и убийства…”. Ами сравнете ги: сталиниста Бай Иван и „новото лице на БСП” Крум Зарков. Това са две вселени, два възгледа за живота, две координатни системи – бях втрещен и от реакцията на Нинова от думите на Зарков. Дали наглостта се е превърнала в норма?!
Видяхме и още едно лице на БСП – журналиста Александър Симов – това ново депутатче сякаш се чувства задължен да напише за всяка проява на новата председателка и да артикулира по възможно най-отблъскващия начин „за новата политика на БСП“, сякаш от това зависи личното му благоденствие, а на предизборна среща в Пловдив се събра с Елена Йончева и Иво Христов, за да обявят началото на „новия курс на партията“. Вероятно и някой негов дядо е трещял из комунистическите редици с надеждата да осигури розов живот на отрочетата. Или пък дядото на друг от „новите лица на Корнелия” – Стоян Мирчев – неговият дядо Стоян Михайлов е идеолога на Възродителния процес в България и го бяха инсталирали като независим депутат във Великото народно събрание, защото каските от БСП бяха решили, че ще ги … излага и резили. Сега внучето е новият герой на същата партия и без скрупули.
Ако погледнем в листите на Корнелия от миналите избори ще открием още цял сонм от тежките комунистически фамилии: Такови, Ананиеви, Пирински и още, още много от „лустросаните червени”. Естествено – няма нищо случайно, просто – стил. И огромен комплекс за малоценност у самата им шефка Корнелия. Ако си родена в дълбоката врачанска провинция на село Крушовица, всред селската нищета и маргиналност и партията ти е осигурила плацдарм да се окажеш на 28 години от обикновен следовател, произведена в цял милионер и после зам. – министър, разбира се ще търсиш изчистване на комплекса като създадеш клакьорска група, която ще ви е вярна до гроб. Така или иначе Корнелия Нинова си създаде „армия от принцове” в БСП, която ще и осигури здрава подкрепа във вътрешните катаклизми. Към мъжката част би трябвало да прибавим и дами като Елена Йончева и Нона Йотова, просто за цвят на партийния бекграунд на новите „червени принцове”. И за съжаление на нормалността те могат и ще ни върнат само и единствено към щампите на дядовците им.
През 1976 год. бившият депутат от левицата Дончо Цончев публикува книгата си „Принцовете”, в която ставаше дума за новите владетели на държавата, които осигуряват охолен живот на децата си с наглост, насилие и всичко ставаше някак си естествено, между другото и често с подхвърляния като на новия „принц” Зарков. Книгата я иззеха, май имаше и претопяване, но остана символ на благополучието червено и една забележителна реплика: „Лесният удар не е шампионски.” Ударът на Корнелия Нинова с „новите лица” наистина не е шампионски, нещо повече, не е и елегантно изиграна хватка за отстраняване на „старите принцове”, но в крайна сметка кога ли е имало нещо шампионско у една партия, създадена от насилие и непомерна наглост, та сега ли…
Христо Марков