На вниманието на Социалните служби и Районна прокуратура – Самоков
Студ скова Европа и България, настани се трайно и в Самоков. В много градове бе създадена организация още при първите прогнози за настъпващия лед и се създадоха условия в помощ на бездомните и социално слабите. В Италия пък, съобщиха днес световните медии, хората проявиха своята хуманност и оставят старите си дрехи, закачени на огради, за да ги ползват нуждаещи се.
В Самоков обаче, откакто е започнала зимата, на ръба на оцеляването е Венци. Представя се само с малкото си име, не е много словоохотлив. Премръзнало е и тялото, и душата му.
Мнозина в Самоков го виждат – през деня е по улиците и пред магазините, протяга ръка за някоя стотинка, за да си купи нещо за ядене. Външният му вид е на изпаднал в нужда човек – панталонът му е скъсан, а обувките са завързани със сезал, защото са разлепени. Гледката е повече от печална.
Освен това кракът му е с голяма рана, гангрената не минава от месеци, но и грижа за болестта му няма, няма как самият той да се излекува от тежко заболяване. Преди месеци е бил в болницата, но е изписан и сега от мизерията отново здравето му се е влошило.
“Къде са институциите, отговорни за такива хора?” – питат се самоковци, разминавайки се с Венци.
От години Венци не работи. Казва, че е на 44 години. Родителите му умрели отдавна и се наложило той и брат му да продадат жилището им, за да се плати лечението на Венци. Негови познати в Самоков са го пуснали в помещение, подобно на гараж, но дори прозорци няма. Вместо стъкла, има найлон, подобието на вратата се притваря отвъртре, завивките на Венци са лити, стари и оскъдни, а леглото е почти на земята. Всичко в гаража, превърнат в жилище за Венци, е обледенено.
Венци не се къпе и не се храни. Хапва ма
лко само ако му дадат стотинки, за да си купи хляб. На въпроса ни как оцелява, отговори, че е много трудно и предполага, че няма да оцелее в близките дни гладен и измръзнал. “Всичко ми е замръзнало” – споделя едвам от студ Венци.
Проси по улиците, а в заведенията му дават обикновена вода, познати на Венци казват, че на някои им се свиди дори един чай.
Из улиците на Самоков скита и друг изпаднал в беда човек – Димитър Шипочки-Митуш. Някогашният силен алпинист от години живее в мизерия в къщата си до 
Боклужда, която също е без прозорци. Преди години Митуш се топлеше в читалнята на Библиотеката, но отскоро явно е с много влошено здраве и не му е до книги, нито до вестници.
Някога Митуш стигаше до Мусала с колело. През месец септември 2014г., тогава 80-годишният алпинист, направи 43-ия си пеши поход до София. Митуш каза, че посвещава похода си на Самоковската комуна и 9-ти септември. През 2002г. всички медии в България писаха за участието на Митуш в соцкогреса в София. Станишев след форума даже го завел на обяд – съобщи преди години в.”Стандарт“.
На всеки конгрес на столетницата Митуш носешe цветя от Рила и винаги се качваше на сцената със зелено клонче в ръка, за да пожелае вечна младост. Младостта явно е отминала, но остава инстинктът за оцеляване. Дали ще бъде достатъчен?
Десислава Стоянова