В края на миналата седмица творческият екип от режисьора Любомир Малинов и актьора Христо Ненов покани на премиера. Публиката й в Младежкия дом аплодира моноспектакъла на Христо Ненов по разкази на Екатерина Томова „Дерето на елхите“ от „Забравените от небето“. За спектакъла са ползвани и други разкази от
сборника.
Театралната общност в Самоков знае, че Малинов и Ненов са от артистите, които имат предпочитания към човешката драма и трагедия и не се плъзгат по повърхността на текстове и на изразни средства. Предишният незабравим техен театрален успех беше моноспектакълът по „Великденско вино“ на К. Илиев.
Силният характер на екипа Малинов – Ненов и неповторимата им възможност за въздействие се доказват и от поредният им избор – спектакъла „Дерето на елхите“. Преди самото представление публиката влиза в атмосферата благодарение на звукови ефекти и много подходящ декор, в който наблюдателното око и тренираното за театър сетиво забелязва елхи и силуети на елхи, приведени и застинали сякаш в отчаяние и в молитва за спасение. Декорът е репродукция на литовски художник и композитор – Чурльонис. През 1903 той рисува първата си по-сериозна творба – „Музиката на гората”. За краткия си земен път, Чурльонис е автор на множество музикални и изобразителни творби. Особено забележимо е влиянието на музиката върху изобразителното му творчество, като е налице и обратната връзка.
„Забравени от небето“ е една от книгите с документални разкази, за които се говори, че Николай Хайтов е протягал ръце на плагиат, както към книгите на Яна Язова. Книгата обаче стига до читателите си през 1982г. с името на авторката си Томова и е една от предпочитаните от хората с вкус към добрата и стойностна литература.
„Мислех си, че в края на спектаклите е добре да сложим кутия и да предложим на всеки от публиката да пусне листче с мнение – „виновен“ или „невинен“. Исках да видя колко души ще го осъдят. Спорихме с Христо за финала, аз предлагах да е друг – в края главният герой да умре – т.е. да изпроси милост от небето. Но в крайна сметка решихме да
остане този финал, който видяхте. Това е един шекспиров образ, нищо, че е родопски селянин. Героят минава през една Голгота, която не всеки може да издържи. Оставяме на зрителя да реши – има ли оправдание за постъпката му. Героят през цялото време търси оправдание. Иска ни се всеки да прочете тази книга“ – сподели пред „Самоков инфо“ режисьорът Любомир Малинов.
Следващите представления ще бъдат отново в Младежкия дом, датите им ще бъдат обявени.
Десислава Стоянова