Паметникът на цар Самуил провокира масово писане. Всички по-известни имена тези дни се упражниха в разсъждения, защото са провокирани от естетиката и от светещите очи. На фона на всеобщия кич в страната и масовата чалга култура подобен вкус не е изненада. Сайтът ни се включва в дискусията и предлагаме на нашите читатели да кажат/напишат мнението си. Подготвяме и публикация, в която ще огласим становищата на хората на арта в града. Ще попитаме и тях – професионалистите и специалистите какво мислят. Отколе е знайно, че властта рядко се сеща за мнението им, с изключение на времето около някои празници, когато трябва да експонира усилията си, насочени към културата. Предлагаме на читателите си да ни пратят коментари за паметниците в Самоков. Кратка справка, например, припомня, че паметникът на Захарий Зограф е дело на Михаил Симеонов. Автор на друг доста сполучлив паметник – на Никола Карастоянов е Ганчо Кисимов, открит е през 1975г. на 23-ти май. Доста интересен е „Козелът“ на Крум Дерменджиев. „Има го поне на 10-15 места в България“ – припомня скулпторът Бойко Джакерски. Известният от миналото Дерменджиев не можел да се оплаче от липса на поръчки, обаче винаги отсичал:“Да, ама ще вземете и един козел“.
Намерението ни е да се разходим около паметниците в Самоков, да наминем покрай фонтанелките и да си поговорим с художници от различни поколения за визията на града на зографите, ще се върнем във времето и ще си припомним факти и дати, скулптори като Михаил Симеонов и Величко Минеков, примерно.