Илюзиите се повтарят – първия път като трагедия, втория път – като фарс.
Навремето европейски ръководители на Франция и Великобритания хранеха гибелни илюзии на сговор с Хитлер и насочването му на изток срещу СССР. Резултатът беше позорната Мюнхенска конференция, която направи неотвратима Втората световна война. Последствието й – Хитлер първо тръгна на Запад и чак когато завоюва Европа, се обърна на Изток. Двете велики сили – Франция и Великобритания се превърнаха във второстепенни, вкл. и икономически. На геополитческия световен театър вече никой не ги взима много сериозно въпреки претенциите им.
От десетилетие насам значима част от американските елити хранят същите илюзии по отношение на Русия – сговор с нея и насочването й на Изток срещу Китай. Това е гибелната стратегическа игра, вдъхновена от политика и полотолога Хенри Кисинджър.
Войната във Виетнам беше негов провал, а дружбата с Мао Цзе Дун и неговите наследници е плод не толкова на вдъхновенията на Кисинджър и Белия дом, а на пресметливите и прозорливи сметки на Пекин. Сещам се, че той получи Нобелова награда за мирните споразумения от Кеймп Дейвид и титлата на велик стратег.
Но нито войните в Близкия Изток спряха, нито тероризмът си отиде, нито Близкия Изток се цивилизова. Случи се точно обратното – крайният ислямски фундаментализъм се развихри, вкл. с протодържави като тази в Афганистан и онази на Ислямска държава, а САЩ започнаха да губят позиции в региона.
Вероятно тази Мюнхенска конференция и срещите на Путин и Тръмп ще направят неотвратима новата европейска война. Но преди това ще сговорят на този фон Германия и Русия (о подобие на Хитлер и Сталин), което ще откъсне Европа от САЩ, както сега САЩ търсят как да се откъснат от Европа
При това мир в Украйна няма да има!
Нито ще има дори дългогодишно замразяване на войната по подобие на онази между Северна и Южна Корея. Онова замразяване се обърна в стратегическо поражение сега – термоядреният Ким Чен Ун (марионетка на Русия) е стратегическа заплаха за цялостно дестабилизиране на Далечния Изток и цялостното американско присъствие там. Рано или късно и Южна Корея, и Япония заради това ще се опитат да е изтръгнат от американската прегръдка на фона на топлотата в отношенията вмежду Кремъл и Белия дом.
САЩ не са онова, което бяха навремето. Времето на илюзиите свърши, но илюзиите на алитите останаха във времето. Без силни съюзници – приятели САЩ са неспособни да овладеят руския експанзионизъм, китайския експанзионизъм, арабския експанзионизъм.
Проблемът не е американски. Той е и наш. Защото ако няма сила срещу експанзионизма и воля тя да се приложи, той ще печели и заграбва света. Защото докато не приключат с американската мощ, всички тоталитарни и експанзионистични режими по света ще си сътрудничат в нейното дезавуиране, в нейното смазване.
Путин сега ще даде обещаните отстъпки на Тръмп, вкл. и правото на концесии в Русия (както направи и Сталин преди Вората световна войъна). И когато Русия започне да се въздигне от пепелищата на разрухата й, тя отново ще хвърли сериозната ръкавица на предизвикателството, която ще замени фалшивата й, сговорена с Белия дом.
Обаче не на Изток! А на Запад.
В бъдещето островната империя, водена от САЩ, ще е почти неспособна да противостои на континенталните империи, водени от Русия и Китай и арабския свят.
Проблемът няма да е само американски. Той ще е общочовечен – автокрациите са път към деградирането на човечеството и неговото самоунищожение.
***** от времената Буш младши американските елити правят грешка след грешка с далеко отиващи последици в бъдещето. Печалбата – сега и на момента, успя да измести дори инстинктът им за самосъхранение. Рано или късно той неизбежно ще се завърне, но цената за попрравяне на сторените грешки ще е почти непомерна.
Григор Лилов, ФБ