Мариса Паредес участва в шест филма на Педро Алмодовар. Тя е президент на Испанската филмова академия от 2000 г. до 2003 г.
Сред филмите на Алмодовар, в които участва Мариса Паредес, са „Високи токчета“, „Всичко за майка ми“, „Говори с нея“, „Тъмни навици“. Те й носят международна известност.
Мариса Паредес започва актьорската си кариера през 60-те години на 20 век. Учи в Официалното училище за кино (Escuela Oficial de Cine) в Мадрид и първоначално се изявява в испанската телевизия и театър. Първите ѝ филмови роли са в комедии и мелодрами, които са характерни за испанското кино по времето на диктатурата на Франко. Въпреки това кариерата ѝ набира истинска скорост през 80-те години, по време на културното възраждане на Испания след края на диктатурата. Мариса Паредес (родена като Мария Луиса Паредес Бартоломе на 3 април 1946 г. в Мадрид, Испания) е изтъкната испанска актриса, известна с впечатляващия си принос към испанското кино.
Тя е призната за способността си да вдъхва дълбочина и сложност на своите роли, често изобразявайки героини с интензивен емоционален заряд. Сътрудничество с Педро Алмодовар
Паредес е известна със своите чести сътрудничества с Педро Алмодовар, един от най-влиятелните режисьори в Испания. Някои от запомнящите се нейни изпълнения в неговите филми включват:
„Високи токчета“ (1991): Паредес играе Беки дел Парамо, бляскава певица, която се сближава отново с отчуждената си дъщеря. Ролята ѝ демонстрира способността ѝ да съчетава сила и уязвимост.
„Цветето на моята тайна“ (1995): Паредес изпълнява ролята на Лео Масияс, авторка на любовни романи, която се бори с лични и професионални кризи. Това изпълнение се смята за едно от най-добрите ѝ и ѝ носи широка известност.
Всичко за майка ми“ (1999): Макар че ролята ѝ е по-малка, Паредес оставя силно впечатление в този ансамблов филм, който печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Извън работата си с Алмодовар, Мариса Паредес участва в редица признати филми и си сътрудничи с други известни режисьори. Някои забележителни нейни филми включват:
„Животът е прекрасен“ (1997): Режисиран от Роберто Бенини, този носител на „Оскар“ включва Паредес в поддържаща роля. „Гръбнакът на дявола“ (2001): Режисиран от Гийермо дел Торо, този призрачен разказ, развиващ се по време на Гражданската война в Испания, демонстрира нейната универсалност.