Във фейсбук има много фаворити, но в литературното състезание един от най-любимите е Ангел Щъркелов и страницата му “Кореняци самоковци”. Да те харесват близо 7 000 не е шега. И не всички са самоковци, има и от чужбина. Страницата е забавна, нестандартна и …всъщност няма смисъл да я описвам, защото всички я познават.
Добра новина е, че снощи на живо пред самоковци бе представена книгата “Това е градо” от Ангел Щъркелов с лафчета в познатия любим стил – някои авторски, други – чути. Събитието беше в Младежкия дом и публиката имаше възможност да бъде в компанията и на Ангел, и на майка му, Латинка. Тя бе водеща, а Иван Ненов говори за новата, първа книга на Ангел. От Яна Василева и групата й имаше зумба, изяви се и чаровната Надя Миткова от “Дилижанс”.
“Книгата няма за цел да иронизира или да обижда града. Напротив, аз съм горд, че съм от Самоков и съм имал възможността да се сблъскам със ситуациите, за които пише в нея. Идеята на книгата ми е да си припомним нашенското, да се посмеем по балкански и да не забравяме откъде сме” – сбито и откровено казва Ангел Щъркелов.
“…Не очаквах, че толкова млад човек може да събере толкова богат речник на този уникален говор. Преди да се запозная с Ангел, не очаквах, че е успял да навлезе така дълбоко в самоковския бит. Не очаквах, че още 4-5 – годишен е разпитвал бабите за значението на диалектните думи” – пише в предговора на книгата Петър Ненов.
“Това е градо” е първа книга на Ангел, но не и последна. Даже проектът за следващата вече е готов. Тя ще бъде с допълнение – “Бесни басни”. На въпроса ни откога съчинява, Щъркелов отговори – “Откакто се помня”. Първото му стихотворение било за вестник “Любословие”, когато бил на 12 години и …изненада – било за първи април. Съвсем в реда на нещата пък преди две години Сотир Немов му връчил купа “Лафонтен Щъркелов” заради точните творчески попадения. Най-нелогичният ми въпрос беше “Обичаш ли Самоков?” “О, Боже, кой не обича Самоков?” – почти се възмути младият автор.
Десислава Стоянова