В десетки градове в България днес бе отбелязан Денят за почит на жертвите на комунизма
Светла да е паметта на всички жертви на комунистическо-атеистичния и мракобесно-тоталитарния античовешки режим, властвал официално в България от 1944 г. до 1989 г.
Последната семейна снимка
1 февруари – почит за жертвите на комунизма. Да си спомним и да не забравяме.
„Дойде 10.02.1945 г. най-тежкият ден за семейството ми. Вечерта щяха да четат присъдите. Аз и мама отидохме в затвора на свиждане с татко. Този път го докараха в една стая. На единия крак му бяха оковали дълга тежка верига и той я държеше с едната си ръка, за да се движи по-свободно. Прегърна мама, после мене и каза, че предчувства смъртта! Даде на мама някои свои вещи и малко пари, които беше спечелил от по-необразовани затворници, на които беше писал показанията. Мама все се надяваше на присъда доживотен затвор и не взе платиненото кръстче, което беше дала на татко, за да го пази. Завеща ѝ да ни изучи, колкото и трудно да е! Аз плачех, искаше ми се да имам сили да скъсам веригите и да го освободя, защото предчувствах, че виждам татко за последен път, дори казах: “Татко, ще отмъстя за тебе!”
Сега, след 70 години, пиша и плача, защото ненавиждам отмъщенията, които за мене са бумеранг, а и неговите убийци отдавна са при най-великия и справедлив съдник – Бог.“
/ Анастасия Яначкова, „Изведнъж да пораснеш“, Това е моето минало, т. 4, ИИБМ/
…………………………………………………………………………………………………………………………………….
Днес отбелязваме Деня за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т. нар. Народен съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.
Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев – това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.
Официално така нареченият Народен съд е създаден, за да произнесе присъди над управлявалите страната от 1 януари 1941-ва до 9 септември 1944 г. Главната му цел е да узакони извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуалния елит на България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници на режима, установен след окупацията и преврата.
Народният съд е издал 2619 смъртни присъди. За сравнение процесът в Нюрнберг срещу най-висшите нацисти е издал 12 смъртни присъди. В подобен трибунал за Далечния изток смъртните присъди са седем.
Ликвидирането на българския елит обаче не се изчерпва с т.нар. Народен съд.
Веднага след 9 септември 1944 г. в цялата страна са избити около 30 000 души. От тях около 18 000 са с висше образование и около 8 хил. със средно. В онези времена дори средното образование е било не чак толкова често срещано, да не говорим за висшето.
Тези 30 хиляди са основно интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари.
След промените през 1989 г. реално реабилитация за тези жертви нямаше. Беше приет закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен, който обаче си остана по-скоро на хартия. До лустрация, каквато имаше в други държави в Източна Европа, у нас така и не се стигна.
Едва в края на миналата година бе премахнат Паметникът на Съветската армия, по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия). Тепърва се водят дебати за премахването на други подобни паметници в други градове, като например този на Альоша в Пловдив.
Клуб Z / със съкращения/
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Днес е денят в памет на жертвите на комунизма, който се отбелязва от 2011 г. Тогава правителството приема предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). „Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от миналоно, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна“, написаха Желев и Стоянов в писмото до тогавашния премиер Бойко Борисов.
Разстреляното Народно събрание
– така мемоаристи наричат 25-ото Народно събрание. На 1 февруари 1945 г. по решения на първи и втори състав на Народния съд са осъдени на смърт и разстреляни 67 депутати, заедно с тях – трите правителства от януари 1941 до 3 септември 1944 начело с премиерите, 47 военни, 9 секретари на цар Борис III, издатели на вестници.
Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г.
На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – братът на покойния цар Борис IІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, десет съветници към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Парадоксът – България единствена от съюзниците на Третия райх не участва с военни действия във Втората световна война, но дава най-много осъдени висши политици заради съюзничеството с Германия. Страната е разделена на няколко административни района (подразделения) на народния съд, където действат паралелни състави. Някои от съставите осъждат и убитите по криминален начин в първите дни и месеци след 9 септември 1944.
Преди да започне процесът тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Протоколите от разпитите им заедно с българските документи, изнесени от съветското военно командване след 9.9.1944 г., се намират в закритите руски архиви и българската държава няма достъп до оригиналните документи.
Радиото предава на живо
Присъдите са обявени към 16 часа на 1 февруари, държавното радио предава на живо. Драматургията е натрапчиво пропагандна. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата и дори фоайетата са пълни с народ, който вика „смърт“, милицията хем пази, хем гневните тълпи са препълнили коридорите и дори групи от тях са в залата, разказват очевидци. Кордоните на милицията едва удържат народните маси.
Целта – подготовка за съветизация
Указанията на Георги Димитров от Москва са „никакви съображения за хуманност, никой не трябва да бъде оправдан“, разпоредено на руски език. Ето защо от дистанцията на времето Народния съд не може да бъде оценен като законно възмездие за виновност пред интересите на България. Обратното – той се превръща в планирана отвън и жестоко проведена чистка с цел подготовка и улесняване на съветизацията на България – така днес историци обясняват масовото осъждане на смърт на български политици, общественици и военни лица.
Към оня момент съюзници на Комунистическата партия в учредяването на Народния съд са и земеделци и социалдемократи, но само въпрос на време е да бъдат унищожени – до няколко години, за да бъдат премахнати и последните пречки пред тоталната съветизация.
Екзекуцията на осъдените политици е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари над изровена от бомбардировките яма в Орландовци.
На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените.
По мълвата близките научават за приблизителното място на екзекуцията, тръгват да го търсят и още на другия ден го разпознават по утъпкания сняг, почернял от кръв.
По-късно ямата е засипана със сгурия, след това превърната в бунище, за да не се ходи на поклонение. „Въпреки това – разказва царица Йоанна в книгата си „Спомени“, ние ходехме, аз редовно, за да давам кураж на другите.“ Тя си спомня и нещо, което буди размисъл – когато царицата вървяла с групата жени в черно, милиционерите, които я разпознавали, се отдръпвали мълчаливо и не ги спирали.
След 1989 г. на мястото е поставен каменен кръст. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Източник: Дневник
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
В пропастта под Черната скала над Боровец след 9 септември 1944 г. без съд и присъда са избити от комунистическа власт 70 души от Самоков, селата Бели Искър и Белчин (точният им брой не е известен и до днес). На това място в памет на жертвите по-късно е издигнат железен кръст.
