Ще започна този урок с един малко известен у нас факт.
През 1941 г. съветският сатрап Йосиф Сталин е обмислял да предложи на Адолф Хитлер мир. За посредник е бил избран българският посланик в Москва Иван Стаменов, който в този период представлява и интересите на Германия в СССР. В замяна за мира Сталин е бил готов да отстъпи на Хитлер Украйна и Беларус. Толкова за „антифашиста“ Сталин. Впрочем комунистите не са антифашисти, защото не са демократи. Антифашисти са само демократите.
Известният американски историк Тимъти Снайдър използва определението „кървави земи” за териториите пострадали от нацистката и съветската комунистическа диктатура. Украйна и Полша са такива земи. В завоевателните планове на Хитлер за Украйна е бил предвиден по съветски модел и нов Гладомор (Der Hungerplan). Украйна е „кървава земя“, защото е преживяла чужди нашествия, геноцид и депортации. През такава трагедия тя преминава и днес.
Съветската власт е осъществила покоряването на Украйна чрез организиран от нея масов глад. Нарича се Гладомор. Това е известно. Но по-малко известно е, че Сталин никога не забравя за проявения от украинците стремеж към свобода и независимост през 1917-1920 година. Затова и до края на живота си вижда в тях врагове. Затова и НКВД непрестанно търси сред украинския елит „предатели на съветската нация“.
На 15 март 1939 г. унгарската армия нахлува в Карпатска Украйна, непосредствено след като тази област обявява независимост.
Така Закарпатието е присъдинено към Унгария. Украинците започват борба за свобода. През септември 1939 г. съюзниците Германия и Съветския съюз започват война срещу Европа. Но още на 10 март 1939 г. на XVIII конгрес на комунистическата партия (болшевики), Сталин се гаври с Карпатска Украйна, наричайки я „насекомо, което иска да прикрепи слон към себе си“. В същата реч той лъже безцеремонно като казва, че Англия, Франция и САЩ са силно заинтересовани Хитлер да започне война срещу СССР. Две години по-късно този циник протяга ръка за помощ именно към САЩ.
На 23 август 1939 г. в Москва е подписан германо-съветски договор за „ненападение“ – документното начало на Втората световна война. Ден по-рано в изявление адресирано до командирите на всички германски въоръжени сили, Адолф Хитлер заявява: „През есента на 1938 г. реших да тръгна заедно със Сталин … Сталин и аз сме единствените, които гледат само в бъдещето. Така че, в следващите няколко дни на германско-съветската граница ще подам ръка на Сталин и ще започна с него ново разделение на света … „.
Известният немски писател Хайнрих Ман е записал в дневника си тогава: „Сталин е същият като Хитлер, той дълго време тревожи Хитлер и неговата държава, но същевременно му завиждаше. Един предател построил цялата си кариера върху антиболшевизма, който внезапно се обръща към друг предател, който му подава ръка. За да се изправят накрая заедно и двамата срещу цивилизования свят.”
Големият писател е разбрал още тогава това, което днес много българи все още не могат да схванат. Ще им кажа същото със свои думи: Хитлер и Сталин са от един дол дренки. И Путин е дренка от същия дол.
На 1 септември 1939 г. германската армия нахлува в Полша. 17 дни по-късно същата агресия осъществява и Работническо-селската Червена армия. Това е официалното име на т.нар. съветска армия. Втората световна война е факт. На 22 септември руснаците овладяват Лвов, а на 27 септември германците превземат Варшава. В Брест на 22 септември се провежда съвместен германо-съветски парад. Официалната съветска пропаганда представя германо-съветската военна агресия като „освободителен поход” на Червената армия, „златна есен” за Западна Украйна, „братско обединение”. В статия озаглавена “ Хитлер, Сталин и Украйна: безмилостната стратегия“ (в. „Украинска правда“, 9 май 2013 г.) проф. Юрий Шаповал отбелязва, че тезата за „братското обединение“ днес се повтаря само от комунистите в Украйна и от „всички в Русия“. Но това не е гледната точка на украинския народ.
Не е съществувало и не съществува и днес никакво „братско обединение”. Откритите след разпадането на СССР документи свидетелстват за жестокото установяване на съветската власт в украинските земи, за последователното унищожаване на украинските граждански организации и интелигенция, които Москва възприема като „националистически“.
„Кафяво-червен” е залезът над Западна Украйна през септември 1939 година. През февруари 1940 г. започва депортация на украинското население към вътрешността на Съветския съюз. През април следва втора вълна на депортации, която обхваща близките и роднините на репресираните украинци. Следват и нови депортации. Официалните данни говорят за депортирането на 320 000 украинци. Неофициалните – за много повече. И до днес няма точни данни за броя на загиналите украинци в съветските концлагери, както и на екзекутираните по пътя към тях. След началото на междусъюзническата съветско-германска война – 22 юни 1941 г., хиляди затворници и военнопленници са били разстреляни. Най-голямото военно престъпление на Съветския съюз е Катинското клане – разстрелването на повече от двадесет хиляди полски военнопленници край Смоленск, Харков, Киев и Калинин. Но е необходимо да познаваме и т.нар. Украински катински списък.
Лишени от своя независима държава украинците е трябвало по време на войната да изпълняват задължения към държавите окупатори. Това е означавало военна служба в редиците на съветската армия, но и в германската, румънската и унгарската армии. Към вътрешността на СССР и в регионите на Централна Азия са „евакуирани” 3,5 милиона граждани на Украйна. Пак там са изнесени 550 от най-големите украински производствени предприятия, а останалите са разграбени от германците. Преди настъплението на немските войски Централният комитет на болшевишката партия нарежда на органите на местната власт и на местните партийни организации да унищожат всичко, което не са успели да евакуират – заводи, фабрики, колхозна техника, работилници, да изгорят и селскостопанската продукция. Това е известната тактика на „изгорената земя”, върху която обаче остава да живее, без шанс за оцеляване, украинският народ. Днес руските нашественици използват същата болшевишка тактика – те унищожават всичко по пътя си без значение дали това са военни обекти или болници, жилижни блокове, селски домове. Защо го правят ли? Защото са варвари. Защото са руснаци. И защото са предвождани от дренка от същия хитлеросталинов дол.
При евакуацията на Запорожието е взривена водноелектрическата централа Днепрогес. Населението не е било предупредено. В наши дни се разминахме с взривяване на Запорожката атомна електроцентрала. На 18 август 1941 г. е издадена заповед за взривяване на бента на електростанцията на река Днепър, по който в същото време са преминавали хиляди граждани и военнослужещи.
Образува се гигантска вълна, която убива няколко хиляди души. Взривяването е осъществено по заповед на командващия войските на Югозападното направление маршал Семьон Будьони. Взривът частично разрушава стената на централата и по течението на реката се образува огромна вълна. Тя отнася не само немски, но и съветски бойни части, залива голяма бежанска колона. Загиват хиляди хора и селскостопански животни. Потъват десетки плавателни съдове. В Днепропетровск е взривен хлебозавода. В Одеса хвърлят в морето ранените червеноармейци, за да не попаднат в „ръцете на врага”. В Харков изгарят представители на интелегенцията в заключен дом. В Умани зажидат живи хора в мазето. И всички тези престъпления се осъществени не от германците, а от червеноармейците. В Лвов части на НКВД разстрелват няколко хиляди политзатворници.
Хората, които са преживели този ужас са наясно с престъпната същност на съветския режим. Затова и днес украинецът е готов да загине за своята родина, но не и да я остави в ръцете на руските агресори.
Отбранителната война, която започва да води през месец юни 1941 г. СССР, съюзник дотогава на Германия, в Москва наричат „Велика Отечествена война”. Но постепенно се разкрива дълбокото разделение на съветското общество. В него се оформят три групи. Първата е на гражданите, които поради различни обстоятелства, включително убеденост, воюват в редовете на Работническо-селската Червена армия. Втората е на граждани, които не искат връщането на комунистите на власт и открито им се противопоставят. И третата група представлява т.нар. мълчаливо мнозинство, което е принудено да се адаптира към германския и към съветския тоталитарен режим.
Проф. Юрий Шаповал обръща специално внимание на факта, че голяма част от съветското общество, „стерилизирано и разединено”, е очаквало пристигането на германците с надеждата, че така ще се отърве от болшевишката тирания. Според Секретаря на ЦК на комунистическата партия (болшевики) Демян Короченко: „…абсолютното мнозинство от цивилните граждани на Украйна не са искали да продължава борбата срещу германците, а са се опитвали да се адаптират към окупационния режим с различни средства „. Но в украинското общество са съществували и сили, които отлично са разбирали, че нито Берлин, нито Москва ще донесат свобода на украинския народ.
Показателен е фактът, че на 30 юни 1941 г., денят на германската окупация на Лвов, активисти на Организацията на украинските патриоти под ръководството на легендарния герой Степан Бандера провъзгласяват възстановяването на регионалното правителство на украинската държава, начело с Ярослав Стетско, без да информират за това си действие германската страна. Но кой е Степан Бандера и защо той е украинският Васил Левски ще разкажа в следващ урок.
Загубите на Украйна в жива сила по време на Втората световна война представляват 40% от загубите понесени от всички участници в нея. Материалните загуби на Украйна възлизат приблизително на 40% от общосъюзните загуби. През 1940 г. населението на Киев е 930 хиляди жители, а през 1943 г. те са едва 180 хиляди. Според съвременни оценки в периода 1941-1945 г. СССР губи 32 милиона от своето население. По официални данни Украйна губи 10 милиона. Само в периода 1943-1945 г. в съветската армия са мобилизирани близо 3 милиона украинци.
През 1944 г. всеки трети военнослужещ в тази армия е бил украинец. А в пехотните съединения на частите на 1 до 4-ти Украински фронт украинците са 60-80%. Близо 1/3 от мобилизираните украинци загиват във войната. Полученият етнодемографски вакуум се запълва с преселване в Украйна на население от други части на СССР. Днешните проруски сепаратисти и терористи в Донбас и Крим са наследници на тези преселенци.
И една любопитна подробност. Още по време на войната кремълският режим се опитва да флиртува с националните чувства на украинците и дори стимулира техния патриотизъм. Така единствено Украйна от съюзните републики получава правото да има свой орден. Той е на името на Богдан Хмелницки – легендарният хетман на запорожките казаци. Общо участниците в бойни операции през 1941-1945 г. са получили 7 милиона ордени и медали. От тях 2,5 млн. са на украинци. Но въпреки това до края на живота си Сталин води антиукраинска политика. Така например през януари 1944 г., на заседание на Политбюро на Централния комитет на КПСС (б), той произнася реч против „антиленинистките грешки и националистически изкривявания във филма на Александър Довженко „Украйна в пламъци“. След което тази киноповест на световноизвестния режисьор е обявена за антисъветска и националистическа. В следвоенните години се наблюдава нова голяма антиукраинска кампания в СССР.
Според проф. Шаповал е необходимо да се преразгледа и съветската лъжа за т.нар. освобождение на Украйна. Днес същата лъжа използва и путинската пропаганда. Никакво „освобождение“ на Украйна не се е случило през 1944 г. Тогава само са били прогонени германските окупатори на украинската земя и на тяхно място се настаняват съветските окупатори. Това ние, българите, добре го разбираме, защото и България през същата година губи своята независимост, окупирана е и е ликвидирано достойното ни царство. Ражда се подвластна на Москва марионетъчна „народна република“. Същият „номер“ днес кремълския режим се опитва да приложи спрямо Донецка и Луганска област на Украйна.
През 2014 г. Руската федерация започна война срещу Украйна. Това е поредната руска война срещу тази страна. Целият демократичен свят съпреживява болката на украинския народ. Страда с него. Подкрепя го. И Украйна ще бъде победител в тази война, ще защити своята независимост. Нека не забравяме, какво се случи със съветските агресори, защото то се случи не толкова отдавна – само преди 30 години. СССР се разпадна. Съществува като държава едва 70 години и изчезна от политическата карта на света. Украйна стана независима държава. Сбъдна своята мечта и няма да се покори на Русия. Но е факт, че стратегията на Кремъл за войната срещу нея е безмилостна. Затова и всеки ден загиват стотици невинни хора. Те отиват на Небето. А варварите ще горят в Ада.
Александър Йорданов
________________
В урока е ползван материал от книгата ми „Украински записки. 2013-2018“, издадена през 2020 г.