На 20 април 1984 година в 18.15 часа българският алпинист Христо Проданов се изкачи сам, без кислороден апарат по „жестокия път“ – западния гребен най-високия връх в света Еверест – 8848 м. и остана завинаги там.
„Христо ти си голям мъж. Не заспивай. Ице, ти си голям българин, моля ти се, не заспивай, не заспивай ! Към тебе идват хора! …”
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Завършва Висшия химико-технологичен институт в София. Като инженер-металург работи в Перник и в металургичния комбинат Кремиковци.
С алпинизъм се занимава от юношеските години. Осъществил е многобройни изкачвания на планините в България, Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Обичал да казва :“Там, където има воля, има и път!“
През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за заместник- ръководител на експедицията по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18.15 часа той се изкачва сам и без кислороден апарат на Еверест.
За първи път българин стъпва на „третия полюс на планетата” – връх Еверест.
След това радостните емоции и чувството за национална гордост се смениха с напразните надежди, отчаянието и мъката от неизвестността и загубата на Христо Проданов.
В последната си картичка от подножието на върха той пише: ”Скъпа дъщеричке ще се опитам до 1 май да го яхна този Еверест!“
Когато тръгва към Катманду, заявява на своята съпруга Виолета: „Отивам към най-голямата мечта на своя живот- Еверест!”
В 18.15 часа на 20 април 1984 г. по радиостанцията той съобщава в базовия лагер: „АЗ СЪМ НА ВЪРХА, НА ВЪРХА СЪМ, ХРИСТО!”
И докато членовете на нашата експедиция в лагера ликуват от новината, на Еверест се разиграва трагедия. Христо Проданов стои половин час на върха, оставя на него своята фотокамера и започва да се спуска по тъмно.
Върви по собствените си стъпки-нещо, което нито един алпинист в света до този момент не е правил. Температурите изведнъж рязко спадат. Извилата се снежна буря го принуждава да бивакува на открито, на височина около 8700 метра, наречена “зоната на смъртта”.
На 21 април сутринта в 10.24 часа по радиостанцията достигат откъслечните му думи: ”Аз съм тук над големия сив купен”.
В жестокия студ, изкарал три денонощия без кислород, без храна и бивачни съоръжения, със сетни сили Христо натиска в 19.45 часа комутатора на своята портативна радиостанция.
От базовия лагер ръководителят на експедицията Аврам Аврамов, усещайки, че Христо Проданов губи сили и се предава в измамното блаженство на „бялата смърт”, се опитва да му даде кураж и крещи в ефира: „Христо ти си голям мъж. Не заспивай. Ице ти си голям българин, моля ти се не заспивай ! Към тебе идват хора …”
Към предполагаемото място на Христо, на помощ тръгва неговият голям приятел, алпинистът Людмил Янков. Той се движи бързо, въпреки снежната виелица и търси следи от него, но намира само раницата му.
Това са последните следи от живота на един българин, влюбен до полуда в планинските върхове, който прослави малката ни страна по света
С достигането на Еверест – сам, без помощта на шерп и без кислородна бутилка и по „жестокия западен път” Христо Проданов се нарежда всред фалангата от световноизвестни алпинисти, като Райнхолд Меснер, Йежи Кукучка и други.
Само за 33 дни той преодоля разстоянието от базовия лагер до върха , което е рекорд за този труден маршрут. Освен това, той е първият човек, изкачил Еверест през месец април и четвъртият човек, изкачил се на върха – сам. В общия списък на алпинистите стигнали Еверест е 155-ти .
Приживе той често говори за Еверест с голяма любов и блестящи от вълнение очи. За него върхът е сякаш живо същество и той се прекланя пред него, като божество, което го примамва от много време със своята недостижимост, за да го направи накрая завинаги свой пленник .