Голяма част от историята на ските в Самоков е събрана в книгата на Петър Попангелов – старши „Безкрайният бял път“. А за уникалните дървени ски, на които в миналото самоковчета прохождали,
разказва пред сайта „Самоков инфо“ инженер Христо Радославов Стоилков.
Той е син на майстора, известния в цяла България, бай Славе. За жалост в Самоков в нито една институция не са си направили труд да популяризират направеното от него. Може би това се дължи на факта, че ски славата на Самоков е в миналото.
„…Постепенно моите връстници от махалата започнахме да се отказваме от налъмите. Аз и моите по-малки братя – Ангел и Михаил, децата от махалата отивахме да копираме известните самоковски майстори и нехните технически номера по плацовете на Ридо. Първите ми нови ски от буково дърво бяха изработени от моя съмахаленец, Веселин Смилкин, и бяха дълги 70-80см. Тези ски се огъваха леко и никъде не можеха да се забият в снега, даже и в голямата дупка при Кочовите на Ридо…
…Децата от махалата слушахме, че в нашия град имало един дърводелец, майстор на ските, той правел най-добрите ски в цяла България. Имаше деца в махалата, които вече имаха такива ски. Той се казваше бай Славе.
С особено страхопочитание гледахме върху тези ски обгорената с топло желязо марка „Славе – Самоков“. Дълги години тази марка беше на най-добро качество на ски, произведени в България. Много години по-късно с този майстор, бай Славе Стоилков, бях в много тесни връзки, чак до неговата смърт през 1980г. Със ските с марка „бай Славе“ израснаха най-добрите скиори от Самоков от няколко поколения. По-късно, в ерата на модерните пластмасови и метални ски, бай Славе беше най-добрият майстор и единствен в страната, който можеше да възстановява счупени ски и да ги ремонтира. Наред с майсторлъка си, бай Славе беше и дългогодишен деятел в ски спорта, но почина два дена преди откриването на кабинковия лифт до връх „Ястребец“ през 1980г.
Присъствието на бай Славе Стоилков с неговите „Славевки“ в развитието на ски спорта в Самоков има историческо значение. Без него ски спортът в нашия град би закъснял в развитието си с 20 години“ – пише Петър Попангелов – старши в своята книга „Безкрайният бял път“.
Работилницата на бай Славе се намирала на пазара, откъдето Попангелов си купил лъскави акациеви ски. Синът му – Петър Попангелов, също се качил за пръв път на „Славевки“.
Радослав Николов Стоилков – бай Славе, е роден е на 5-ти ноември 1911г. в Самоков. С жена му Стефка, имали седем деца – четири момичета и три момчета. Завършил дърводелско училище в Самоков, имал ра
ботилница в къщата си и на пазара. В нея правел и ски, врати, прозорци, не е правил мебели, за разлика от по-големия му брат, Ангел, който бил мебелист.
„За ските знам, че го запалил Начко – Ламбето“, който бил електротехник и баща ми постепенно се увлякъл да прави ски. Баща ми е карал ски, но не е бил състезател, бил съдия на състезания. Баща ми беше и спортен деятел, и планинар, а майка ми е от Радомирско.
„Славевки“ караха и Петър Попангелов, и всички скиори, докато не започнаха да излизат в чужбина, откъдето можеха да си купят ски“ – разказва инж. Христо Стоилков, син на бай Славе.
Бай Славе пишел стихове. Цялата му работилница била облепена с плакати на Петър Попангелов и други ски състезатели.
Легендарните ски били на пластове, бай Славе ги майсторил по уникален начин, правел ги от бук, акация, бреза, ските за бягане били от други пластове, за алпийски също били различни. „Разучаваше всяка новост от чужбина. Имал си и помощник, Георги Околски“ – разказва синът на бай Славе.
Като се родил Петър Попангелов младши, бай Славе му подарил ски.
„Самоковци създадоха ски спорта в страната, а сега сме в миманса“ – споделя инж. Христо Стоилков. „В една година станахме шампиони и по футбол, и по ски. Беше през 1961-ва година. Футбол тренирахме при Никола Велчев“ – разказва Христо. Той бил състезател, да кара ски се учил при трима треньори Иван Недялков, Божидар Николов и Петър Попангелов – старш
и.
Инж. Христо Радославов Стоилков завършил „Промишлено и гражданско строителство“, работил в „Стройрайона“ и в „Балкантурист“- Боровец, бил е главен специалист „Капитално строителство“ .
Синът на бай Славе се състезавал активно до казармата, а единствената причина да прекъсне е травма след като се оказал под лавината от Мусала, която ги затрупала. Лавината паднала от улея между Маркуджиците и хижа „Мусала“ на 5-ти декември 1964г., когато били на тренировка с Петър Попангелов – старши, Ресми Ресмиев, Георги Спасов, В
. Ангелов, Георги Ангелов, Хр. Тодоров, Александър Недялков.
„Девет души бяхме, чу се пукот, Михаил Попангелов беше най-отпред и извика: „Лавина“. Аз, Ресми и Сашо Недялков се качвахме и завихме диагонално, но не успяхме да се измъкнем… Като спря лавината, само главата ми беше отгоре, Ресми замалко да загине. Тогава получих една контузия, която ми пречеше да давам максимумът от себе си в ските и спрях състезателна дейност. Ските искат пълна концентрация“ – разказва инж. Христо Стоилков. Той обаче не се резделя с обичта си към Рила и сега се разхожда из планината. Децата му, внуците, сестра му – всички са планинари и скиори. „Няма човек във фамилията, който да не кара ски“ – казва Христо Стоилков. Със съпругата – Милка, имат две деца – Анелия и Радослав, които също са скиори. Радослав е ски учител.
„В тая къща няма човек, който да не кара ски, и пришълците ги приучаваме“ – споделя с усмивка синът на бай Славе. Добавя още, че баща му го научил да е отговорен и честен, след травмата ски спортът за Христо останал само хоби.
„Свекърът ми беше разкошен човек. Винаги ми съдействаше. Направи уникални столчета за Анелия и Радослав. Най-известните спортисти са карали „СлавевкиБай Славе майстореше ски за различни дисциплини – алпийски, бягане, ски скок“ – споделя Милка, снахата на бай Славе. „Беше планинар, пчелар, моного се радваше, като се правеше кабинковия лифт в Боровец, но не можа да го види, почина на 9-ти октомври, дни преди да го пуснат“ – добавя още Милка. Тя е една от най-добрите медицински сестри в Самоков, пенсионира се в „Травматологията“ като старша сестра. В самоковската болница започнала работа през 1973г.
Милка
и Христо са запазили модели на ски и неповторима шейна от бай Славе и с обич разказват за него на наследниците в рода. „Радвам се, че децата ни обичат спорта, природата, Рила“ – казва още Милка Стоилкова. Малкият Никола, син на дъщерята Анелия, също се хвали, че е скиор и разказва пред всички за изкачването си до хижа „Мальовица“.
Десислава Стоянова