Днес в 17.30 часа в библиотеката ще се проведе представяне на книгата „Камино: Пътят на завръщането“, организирано от автора и издателите на книгата
„Може би никога не сте били на представяне на книга или пък си мислите, че авторите са сухари и говорят много скучни и отнесени неща! Точно заради това съм подготвил една нестандартна, практична и вълнуваща среща, на която ще си говорим и за Камино, и за книгата, и за нещата от живота. Едно събитие, което ще ви провокира и вдъхнови да следвате мечтите си! Каня и възрастни, и млади, и четящи, и нечетящи, и пътешественици, и мечтатели, и любители на психологията и личностното развитие“ – кани авторът Тихомир Иванов. „Неблагоприятната семейна среда, в която израснах, ме стимулира още от малък да търся отговорите на важни житейски въпроси. Като участник, а по-късно и като асистент на водещия в множество издания на семинар за личностно развитие към фондация „Същност“, имах възможността да наблюдавам и да работя в реална среда над собствените си и чужди его-модели. Придобитото знание ме подтикна да продължа пътуването към себе си и в търсене на истините за своята личност, за ролята на миналото си и на всички фактори, моделиращи живота ми, се озовавах на Камино де Сантяго. „Камино: Пътят на завръщането” е книга на три равнища. Първият пласт е Камино с всичко, което може да предложи на поклонниците – пътеписната част в творбата. На втори план излизат личният път и житейската ми история. Разголвам душата си, егото си, търсейки себе си и показвам модела, по който съм го постигнал. Но най-ценно е третото равнище, което разкрива и мотивацията ми да напиша книгата. Това са личните преживявания и осъзнавания на читателя, който през физическото и духовно приключение на Камино ще има възможността да пътешества метафорично не само по пътеките и селищата на слънчева Испания, но и ще открие Истини за себе си!“ – признава още авторът. „Бях на Камино през 2013 година. Преди знаех единствено, че е духовен път, на който се случват някакви прекрасни неща. Изведнъж ми се струпаха доста катаклизми в личен план – фирмата, в която работех, фалира, жената, с която живях девет години в София, почина – въобще, има такива периоди, в тях всичко те разтърсва из основи. Стана така, че Камино нахлу в живота ми чрез един приятел-журналист. Той щеше да ходи на награждаване в катедралата Сантяго де Компостела и ме покани на събитие, на което присъстваха хора, извървели пътя на Камино. Без да имам предварителна информация за впечатленията им, половин час след срещата вече знаех, че трябва да поема по същия път. Всичко, което ме задържаше в София, беше приключило и това се оказа алтернативата да се съвзема и да продължа напред. Извървях около 800 км. Говорим за френския маршрут, тръгващ от селото Сен Жан Пие-дьо-Пор на френско-испанската граница. Все повече хора, буквално от целия свят, ходят на Камино. На моменти приютите се пълнят до такава степен, че няма къде да пренощуваш. В тези т.нар „приюти“ всеки поклонник получава печат в специална карта, че е минал оттам. Помещенията им са много особени, могат да съберат и сто човека на едно място. Аз тръгнах с големи очаквания. Истината е, че те се сбъднаха. Но за да изживея онова, което ме преобърна впоследствие, трябваше първо да пречистя съзнанието си, да филтрирам всичко от цивилизацията, от всекидневния живот. Отидох на Камино със своите страхове. Но всеки ден, всеки изминат километър там те пречиства, ти се свързваш с природата. Камино превъзпитава по странен начин. Когато вървиш, вървиш, вървиш през едни безкрайни жълти полета, те отключват съзнанието ти и почваш да получаваш откровения за себе си, за живота, за смисъла му“ – споделя още авторът.