“
Само като не спим, не работим“ – признава баба Зина и добавя към рецептата за дълголетие – „Не се ядосвай за нищо, вярвай в Господа“
Баба Зина я знаят всички в село Радуил – и местните, и повечето от гостите. Тя е пъргава за годините си и много усмихната. Има градина със зеленчуци, а тая година даже сумати пиперки.
„Тя е медиум“ – казва при срещата ни снаха й, Стойка и уточнява – заради рождения й ден й викат така, родена е на 22.02.1922г. „Значи ще живее 120 години“ – допълва Стойка и се хвали, че е случила не само на мъж, но и на най-добрата свекърва. „Много е справедлива, и работлива, кара ни се по домова книга“ – не спира да добрите думи за свекърва си Стойка. И домът им е светъл и гостоприемен, в двора има уютно място, в което се събира семейството и гостите му, нагласено е от сина – Иван. „Още веднага много ме хареса, каза, че съм най-хубавата невеста“ – разказва още Стойка. „Зино, много ти е убава снаата, а и е много акълна“ – добавя все в същия тон баба Зина. Казва винаги хубави думи и за другата снаха – Мария.
Лазарина не забравя корените си и припомня винаги, че по баща е от рода Даргови от Говедарци. Майка й е от Радуил. „И тя беше като мене – дребна, ама огън“ – казва Зина. Работила в ТКЗС-то, където се пенсионирала. Била и подкарвачка на овце цели 10 години. За Хайтов, който живял и работил в Радуил, казва, че го познавала, но не влиза в подробности, а казва, че не говорела с големци. „Не съм общувала с чорбаджии“ – допълва тя. Много се обичали с мъжа й – Георги. Бил дървосекач, но знаел два езика – немски и есперанто, бил винаги стилно облечен. Работил и като строител в Германия, ходел с голфове, вратовръзка и бомбе.
„Като нахлуха германците в България, селото през 1944г. се напълни с немци. Бяха много дисциплинирани, не създаваха проблеми в селото. Кмет по това време беше братът на Димчо Дебелянов. Беше много добър кмет. Настаниха немците в училището, беше щаб на ВВС“ – припомня ни баба Зина. През 44-та година имала един син на три години – Иван, после се родил Христо.
Най-тежкото време за Лазарина било, като ранили мъжа й, Георги, по време на Втората световна война от гръцките партизани. Служил в Дедеагач. Той бил на фронта, когато му пратила телеграма да си дойде, за да кръстят детето. Телеграмата й била върната. Написала препоръчано писмо, от пощата върнали и него. Тогава свекърва й, Росена, заплакала, заплакала и тя и двете жени си казали: „Има нещо с Георги“. След два месеца получили писмо от него. Бил в болница в Драма, защото го ранили. Дошъл си след войната, починал на 78 години. За да разсеят тъгата, синът и снахата връщат разговора към настоящето – баба Зина е от корпуса за бързо реагиране, на всеки помага. „Доматите тая година изсъхнаха от дъжда, но пиперки има много, краставици и картофи – също“ – включва се в темата Лазарина.
Тя не яде сирене и млеко от магазина, кваси си сама. Колбаси не вкусва, но си хапва месо. Плете на всички чорапи, прави си зимнина. Има седем правнуци, от тях 4 са момчета.
Рецитира стихотворението „Мама на Стоян думаше“ от шест страници, „почва и забравя да спре“ – казват синът и снахата. Баба Зина така рецитира, че не само не спира, но и разплаква.
„Само кога не спим, не работим“ – отсича баба Зина и казва, че не икога не казва, че е стара. „Само мислим що да работим“. Оплела чорпи даже на кмета на село Радуил Любомир Димитров. „Много ни е арен кмето, асфалтира улици, направи канавки, помага на всеки, който го търси“ – казва баба Зина за Димитров. „Баба Зина е за пример на всички ни, има кръвно като на спортист“ – казва за нея кметът на Радуил Любомир Димитров.
„Нашио кмет и жена мулекарката идват редовно в черквата“ – казва Лазарина. „Вервам в Господ, верваща съм и на Разпети петък паля свещ от два лева“ – признава Зина и допълва, че се пречестява четири пъти в годината. „Лани боледувах от инфаркт. Сънувам, че некой ме гали по главата, поглеждам и виждам некой, питам – „Ти кой си?“. „Аз съм Свети Георги и ти ако не палиш свещи на Разпети петък, ще умреш“. Сънувам друг път сина ми, дето почина, че седи на железните врати на небето, с него е летецо, роднина ни е, Димитър. Иде към тех и Георги, мъжо ми. Дойде един да отключи вратата, да пусне сина ми и го пита: „Ти колко пъти си се причестявал?“, „Мама ме е пречестявала като дете, аз не съм“ – отвърна той. „Тука има съд, тогава – къде те прати – там“ – каза му оня с ключа от небесните врати“ – разказва баба Зина. „Пише у Библията – четири пъти да се причестяваме. Постим и се причестявам“ – отсича тя. „По време на комунизма ни забраняваха да влизаме у черквата. Пред черквата стояха учителят, попо и партийнио секретар. Ама може ли да забраниш вярата, надеждата?“ – пита реторично баба Зина. „България ще се оправи, кога спрат да крадат“ – добавя радуилката и ни изпраща с думите:“да сте здрави и да не се ядосвате за нищо!“.
Десислава Стоянова