Преди 90 г. кап. Христо Николов създава първата БГ картечница. Конструкторът я създава в периода от 1923 г. до 1937 г. Патентована е в Англия, Германия и Чехия. Оръжието бързо привлича вниманието на редица европейски специалисти поради простотата на конструкцията и високата надеждност. Самоукият конструктор нямал инженерно образование, но притежавал невероятен технически нюх, наследен от неговия баща. Трудности, интриги и българска завист се изпречват пред творческия дух на пехотния офицер. Недостигът на средства и липсата на каквато и да е помощ не отказват Николов от идеята да създаде българска картечница, която превъзхожда по качества и надеждност редица прехвалени чуждестранни образци. С изключителна прецизност и задълбоченост капитанът изучава най-модерните по това време картечници “Максим”, “Пюто”, “Хочкис”, “Сент Етиен”, “Шпандау”, “Шварц лозе”, “Бергман”, анализира техните недостатъци, изучава теоретичните основи на оръжейното конструиране. Сам достига до теоретични изводи, които обобщава в няколко сборника.
За картечницата капитан Николов решава да използва разпространените по това време в армията ни 7,92-мм патрони за пушките “Манлихер”. Те са достатъчно мощни и позволяват създаването на сериозно оръжие за огнева поддръжка на пехотата. От 1920 г. до 1924 г. Николов успява не само да усъвършенства конструкцията, но и да изработи редица части на картечницата от отпадъци в софийския военен арсенал. През 1927 г. подлага на изпитания своя прототип. Резултатите му дават смелост да представи картечницата си за патентоване, но се сблъсква със завист. Предлагат му в разработката и в патента да се включат хора, които нямат нищо общо с картечницата. След категоричния отказ започва тих саботаж. Провокатори извършват некачествени термообработки на някои части. Пробутват му патрони с усилен заряд, които буквално разрушават подвижните части. Това обаче не го отказва. Намира добри и честни оръжейни майстори, с помощта на които успява да изработи надежден прототип. След първите положителни резултати самоукият конструктор предложил своята идея на Военното министерство. Посрещат го с мълчание. Тогавашните оръжейни асове не допускали, че един пехотен офицер без специална техническа подготовка може да конструира успешно автоматично оръжие. Димитър Николов – син на конструктора, показа тежка картечница, дело на неговия баща През 1929 г. изненадващо в дома на Николов в Самоков пристига английски патентен специалист. Той вече имал информация за тактико-техническите данни на българското изобретение, но искал да го види в действие. Можем само да се досещаме каква е била изненадата на англичанина, когато капитан Николов извадил картечницата, поставил я на маса в спалнята и отворил широко прозореца, който гледал към борова гора. Последвала серия от единични и автоматични изстрели. Англичанинът бил шокиран. В родината му било немислимо някой да стреля с бойни патрони в населено място, за това го чакала тежка присъда. Николов го успокоил, че от прозореца на своя дом пробва картечницата почти всеки ден, и то със специално разрешение на полицейските власти. Освен това домът му се намирал на края на Самоков. Още по-голям бил шокът на англичанина, когато получил категоричен отказ да продаде картечницата срещу огромна сума в чисто злато. С тази картечница ще стреля само български войник, отсякъл Николов. Чужденецът бил толкова сигурен в изгодната сделка, че носел скъпоценния метал в колата си Години по-късно при среща със сина на Христо Николов – Димитър, научих, че англичанинът лобирал за известната фирма “Викерс”, която по това време произвежда картечници за британската армия. Но каква била разликата! Разчетът на английската картечница бил от 6-8 души, като един стрелял, друг подавал мунициите, а останалите помагали при преноса на оръжието, патроните и резервните части. Докато разчетът на картечницата на Христо Николов се състоял само от двама души. Освен това тя привлякла вниманието на специалисти с компактност, мощен патрон и надеждност. В крайна сметка вместо българската разработка военното ведомство избира шведската картечница “Мадсен” “Мадсен” е с къса цев, слаб затвор, неудобни мерни прибори, силен откат, голямо разсейване при автоматична стрелба, ниска надеждност. Докато картечницата на Николов е лека, използва мощен патрон, работи устойчиво, затворът е значително опростен, без никакви пружини, разглобяването е лесно и не изисква никакви инструменти. Отгоре на всичко през 1935 г., едва 41-годишен, Христо Николов бил освободен от армията. Умира през 1972 г. През 1998 г. имах две срещи с неговия син – Димитър. Той ми показа около 10 тома записки на баща си по конструирането и изпитанията на картечницата. Предлагал ги на МО и военното издателство, но никой не проявил интерес. Огромна бе изненадата ми, когато Димитър Николов донесе от другата стая на къщата образец на тежка картечница с водно охлаждане, също дело на баща му. Твърдеше, че я показва за пръв път, след като близо 60 г. била укривана от властите.
Запазени са три картечници на Христо Николов – две леки и една тежка. Едната лека картечница е в музея на артилерията в Санкт Петербург, а другата е във Военноисторически музей. Тежката картечница се намира във фондовете на регионалния музей в Самоков, след като я откупила местната община.