80-годишната Йорданка Терзийска изкарва по 40 ст. от картони

Всеки ден възрастната жена е на работа и събира хартията, за да я даде на вторични суровини в Самоков. Над 12 години работила в хирургията като санитарка

 

По шосето към блоковете срещу бившия хлебозавод в Самоков всеки ден, като не вали дъжд през пролетта, лятото и наесен, се движи почти между возилата количка, натоварена с широки картони. К100_6022артоните са толкова много, че не може да се види кой бута количката, приклекнала на едната страна от старост и от тежестта.

Снощи възрастната жена, на метри от дома си, капна от умора и остави до тротоара динята, която возеше върху картоните. „Много е тежка. Искаш ли я?“ – предложи си динята възрастната жена на минаващи велосипедисти. След като й отказаха, жената остави пак динята до тротоара и продължи към вкъщи без нея. „Ще се върна, ако имам сили, тука нема кой да я вземе“ – обясни на учудените колоездачи възрастната жена.

Всъщност, макар да минава 80-те години, жената е доста чевръста, дребна на ръст и с визия на възрастен човек с оптимистичен нрав.

Представи ни се с усмивка – Йорданка Терзийска. „Родена съм в Широки дол, но отдавна не съм си ходила там“ – прибави с нескрита тъга тя. Житейското колело се завъртяло е време за село не оставало. После сподели, че съпругът й е болен и не може вече да става. В това положение бил от осем години, след операция. Винаги като можели, помагали зет й и внучката й, идвали от София да зарадват старите. Пенсията на Терзийска е 150лв. Затова из контейнерите на Самоков събира картони, товари ги на подобието на количка, пригодена за превоза, и ги предава на вторични суровини. Един товар излизал горе-долу 40 стотинки.

„На много места в Самоков работих, но най-щастлива бях у болницата. Там бях санитарка, над 12 години. Трудно беше в Хирургично отделение, работехме много сериозно, имаха изисквания лекарите, всички бяха добри, а и ние бяхме отговорни. Само хубави спомени имам от шефовете там, най-много от д-р Гълъбов“ – споделя Терзийска и прибързва по шосето към дома си. „Ако завали тая вечер, утре сутринта ще приберем динята“ – добавя възрастната жена и подхваща товара, продължавайки по пътя почти между колите.

Десислава Стоянова