„Дърва за зимата няма, пак ще се грее с козите, котките и кучетата. Нечовешко е отношението на хората с власт. Това е живо същество, все пак“ – плачат заедно с Лоза комшиите й. „Не ядем, ако хората от Драгушиново не ми донесат ядене. Вече не издържам, краката ме болят, не мога да ходя…“ – през сълзи споделя Лоза
69-годишната Лоза Исаева живее в колиба. Миналата зима едвам е издържала тежестта и тегобата на арктическите самоковски студове. А за мразовитите месеци, които наближават, няма никаква надежда да е на топло, защото нито има подпалки, нито дърва.
В студените нощи я топлят десетина кози, дузина котки и няколко кучета. Домът на Лоза е до реката в Драгушиново, а около кошарата, в която живее скотски възрастната жена, мирише на обор, защото местните събират гюбрето си там. Лоза няма дори пенсия, няма никакви приходи, освен 20-те лева, които досега й давали на месец хората от Драгушиново, за да пасе козите им.
20лв. на месец оба
че не стигат дори за сухия и баят хляб, на който кара жената. Нечовешката мизерия, която е притиснала Лоза е съсипала напълно здравето й. Болят я краката, от болките няма покой дори през нощта. Като ходи, се подпира на две тояги и е кожа и кости с рошава и немита месеци наред коса. Вода в колибата си няма, пие от реката, мие се пак в реката.
Драгушинци се смилили и й поверили през лятото да пасе козите им срещу малката сума пари. „Хората почнаха да се оплакват, не може да опази козите и те влизат в градините“ – казва кметът на селото Георги Хаджийски. Той е направил възможното, за да се помогне на Лоза. Изпратил е по надлежен ред уведомителни писма до множество институции, чиято работа е да се погрижат за хора в положението на Лоза Исаева. Отговорите на чиновниците, които взимат заплата и са на държавна работа са повече от нелепи и на съседите на Лоза от Драгушиново са решили да разкажат за бездушието н
а властите към трагедията на възрастната жена. „От социалните в Самоков дойдоха, видеха къде живея, поговориха си с мене и нема и нема резултат. Все очаквам да ме настанят в Дом за стари хора, но никой не идва. А краката ме болят и нощес не минават, не мога да спя“ – споделя Лоза.
Вече се придвижва много трудно, не може да отиде на лекар, няма личен доктор, няма пари нито за преглед, нито за осигуровки. Нейна комшийка от Драгушиново й казала, че краката я болят, защото има коксартроза. Лекарства срещу болките няма, няма и срещу бездушието на властите. „Изгубих и трудовата си книжка, не мога да получа пенсия, кметът на Драгушиново ми помогна да получа еднократна социална помощ от БЧК. Работила съм в „Самоковска комуна“, в текстила, като общ работник, не съм била никога началник. Работила съм и в завода за буркани, не се спомням в кой град, Пернишко беше, Радомир ли беше, Перник ли…“ – разказва Лоза.
Лоза е майка на четири деца. „Едното момче почина миналата година, но не ми казаха от какво“ – споделя още жената. Дъщеря й, Светла, живеела в София – казва Лоза. Лоза си спомня, че имала и дете с психически проблеми, настанено в лечебно заведение.
„Моля се на Господ някой да ми помогне, ще дойде зимата, нема да я оцелеем“ – споделя Лоза Исаева.
„Лоза е закъсала много. Опитвам се на намеря хоспис, където да я приемат, иначе няма как да оцелее през зимата. Вече ходи много трудно, няма дърва, не се храни, няма вода, нито ток“ – казва кметът на селото Георги Хаджийски. Той е изпратил по надлежния ред уведомителни писма до всички институции и власти, в чиито ресор е подобен проблем, включително до Дирекция „Социално подпомагане“ в Самоков. В сигнала се посочва, че Лоза Исаева се нуждае от спешно настаняване в Дом за стари хора. От Регионалната дирекция вместо решение на проблема, са изпратили съвсем по чиновничски отговор на четири /4/ страници, а текстът е копи-пейст на закона.
„Безсърдечието на чиновниците е безмерно и трябва да се алармират явно всички медии, пред тях хората с власт да дадат отговор за реакцията си и за начина, по които се вършат работата срещу немалка заплата“ – споделя Мария Георгиева от село Драгуши
ново.
„Когато работех в социалните в Самоков, направихме всичко възможно и бе открит Дома за стари хора в село Ковачевци с пари от Предприсъединителните фондове. Домовете за стари хора са именно за такива хора. Домът за стари хора е един от най-старите в България, създаден от хора с добри сърца. Спешно трябва да се помогне на Лоза. Миналата година газих сняг до кръста, за да я видя дали е жива, дали е изкарала поредната нощ при минус 20 градуса. Живя цяла зима от подаянията на хората от Драгушиново, тая зима няма да може да изкара така. Нечовешко е…Все пак става дума за живо същество…“ – споделя кметът Георги Хаджийски.
Потърсихме за разговор Иван Карагеоргиев – шеф на Дирекция „Социална подпомагане“.
„Запознат със с случая на Лоза Исаева. Становище не давам аз. Има си кмет там, който кмет е избран от хората и трябва да защитава техните интереси. Кметът на село Драгушиново трябва да помогне, да изкарат с личния лекар документи и телково решение на жената и от там нататък ние ще съдействаме“ – отсече шефът на „Социално подпомагане” в Самоков Иван Карагеоргиев.
Десислава Стоянова