Масовата приватизация не доведе до масово забогатяване на българите, а до масовото му ограбване. Вече открито се признава, че това е първият организиран грабеж от червената номенклатура и съсипване на икономиката. Хората иронично нарекоха процеса масова балонизация.
От раздуването и пукането на балона спечелиха единици – верни хора на комунистическия елит, Държавна сигурност и новата политическа върхушка. Обсебеният бонов ресурс бе използван за участие в търговете за придобиване на акции от държавните предприятия, а получените дивиденти от тях или приходите от продажбата им бяха източвани в паралелни фирми. Днес повечето от фондовете не съществуват, а около 82% от закупените фирми са докарани до умишлен фалит, разпродадени като старо желязо или на парче. По неофициални класация като ударник ликвидатор се сочи червената издънка Николай Банев. С фонда си „АКБ Форест” той придоби, а после затри десетки предприятия.
Трябваше да минат 23 години, за да потърси прокуратурата и съдът отговорност от Николай Банев, който нагло демонстрираше, че е собственик на личен самолет с писта, кара Майбах и убеждаваше, че е носител на левите идеи. Последният му мерак е България да стане член на Евразия.
За съжаление по неговия челен пример действаха 94% от босовете в масовата приватизация.