Да си спомним и да се поклоним в памет на един истински демократ и мъченик на комунизма, на 11 януари се навършиха 12 години от смъртта на Стефан Вълков, участник в горянското движение и непреклонен противник на червенокафявия режим, лежал 21 години в комунистическите зандани, съратник на Илия Минев и председател на НДЗПЧ след смъртта му. Бог да ги прости и да им отреди вечен покой!
_____________________________________________________________________
Стефан Вълков в открито писмо до агент Сава – Ахмед Доган написа:
„Моят антикомунизъм започва от 1939 г. като легионер.
На 9 септември 1944 г., на 19-годишна възраст бях задържан и пребит на няколко пъти. Без следствие и обвинение, тези на които по-късно ще служите, ме изпратиха в пловдивския затвор. От там – в първия концлагер на „Нова България“ край гара Белица, после в Дупница и накрая в София. „Освободиха ме“ на 31.12.1945 г., за да ме мобилизират като трудовак.
Не излезнал още от казармата, бях арестуван като горянин във връзка с асеновградската конспирация и смъртната ми присъда замениха с доживотна, поради младежката ми възраст.
По същата конспирация бяха издадени 13 смъртни присъди. 11 от тях бяха изпълнени. Двама оставиха на доживот, защото бяха над 70 години. От тази присъда изтърпях 15 години при усилено строг режим. След като отново ме „освободиха“ в края на 1962 г., бях съден още два пъти и така ми се събраха общо 21 години затвор, за чиито ужаси фантазията Ви е бледна.“
_____________________________________
Здраво Кулев
снимка от Тошо Пейков
Чрез Единъ Завѣтъ, ФБ