Абат Пиер: Папата на бездомните по света
Абат Пиер, чието истинско име е Анри Груе, е роден на 5 август 1912 г. в Лион. Умира на 22-ри януари 2007г. на 94 години.
Пиер – Папата на бездомните във Франция и по света. Така бе наречен от самите бездомни. При погребенето му четири дни не секва колоната от поклонници пред скромния му дървен саркофаг, увенчан с познатото на всички кепе. Скромно, достойно за неговия живот и дела. Черквата на болницата Вал-дьо-Грас в Париж бе отворена от сутрин до вечер за хората с цветя и сълзи на очи, с много благодарност в сърцата, 10 000 поклонници само през първия ден. След кончината му е обявена национална почит.
След смъртта му Франция и бездомните по света оплакват Абат Пиер, а саркофагът му бе изпратен с ръкопляскания. Сътрудниците и последователите му не всички са католици.
Абат Пиер пожелал бе да бъде погребан в двора на малка църква в Нормандия и на гроба му да сложат епитаф: „Той се опита да обича“…
Кой е Абат Пиер? Защо толкова много хора го познават и поднасят почитта си?
Роден в Лион през 1912 г., от малък поема пътя към Бога. През 30-те години е депутат в парламента с надеждата, че може да помогне чрез политиката на бедните и бездомните. Но разбира, че не му е по вкуса политиката и ще бъде по-полезен, когато отиде непосредствено до страдащите. Тръгва като апостол сред хората, за да им говори и ги обединява в името на човешката солидарност.
През 1949 г. във Франция основава фондацията ЕММАЮС, чиято цел е да защитава и помага на изпадналите в мизерия, на гладните и бездомните хора, да се бори срещу неравенствата и несправедливостта. ЕММАЮС е името, което носи селището на надеждата, на 2 часа път пеша от Йерусалим, там, където Христос след възкръсването си се явява пред двама пътника, изпаднали в безнадеждност, и им вдъхва вяра и надежда в живота. Този символ Абат Пиер приема и изпълнява през целия си живот. През зимата на 1954 г. намират жена, починала от студ в 3 часа през нощта на булевард Севастопол в Париж. Случката става повод той да надигне глас в цялата страна в защита на бездомните хора и да превърне ЕММАЮС в национално движение в защита на бездомните. От тогава досега във Франция са организирани над 400 центъра на фондацията, нейни клонове има в 41 страни, включително и в Румъния. В България – няма.
Абат Пиер е известен с аскетизма и скромността си, с дързостта и упорството си да преследва целите си в защита на изпадналите в мизерия. За него няма затворени врати, всичките ги отваря с любов и хуманност. Той увлича в устрема си хиляди сътрудници. Строят къщи заедно, носят топла храна на бездомните под мостовете, раздават завивки, палатки, събират и раздават дрехи и помощи. Десетки хиляди са усетилите реално помощта му.
Години преди смъртта си години Абат Пиер написва завещанието си и го отправи към всички свои приятели. Една малка книга, пълна с мъдростта на свещеника, предложил голямата си любов към Бога и хората.
В него той признава, че нищо човешко не му е чуждо, той е грешен като всички. Въпреки че е католически свещеник, той е познал любовта с жената и подкрепя исканията да се разреши на католическите свещеници да създават семейство, не порицава хомосексуалните. Един особен католик. Признава ползата от презерватива и го препоръчва да се ползва, не одобрява пищността на църковните церемонии, обича музиката и… обича да прави сам прости, дървени мебели.
Абат Пиер, (в света Анри Груе) е познат с богатия житейски опит на католически свещеник, участник в Съпротивата и по-късно френски депутат, той остава в сърцата на своите сънародници с безкрайното си милосърдие и любов към „малките” в този свят. Бил е определян чрез национално гласуване за „Любима личност на французите” цели 17 пъти през годините от 1989 до 2003. Основател е на няколко харитативни организации, сред които „Спътниците от Емаус”, светска организация, подпомагаща бедните, отхвърлените от обществото и бежанците, и фондацията „Абат Пиер” за настаняване и подслон на социално слаби и бездомници. Награждаван е с Големия кръст на Почетния легион.
През 1949 година основава фондацията Емаюс за взаимопомощ между бездомните. Кампанията му в защита на хората без покрив добива обществени мащаби през през тежката зима на 1954. Тогава той открива кухни за бедни и убеждава властите да отворят станциите на метрото за скитниците.
Основател е на няколко харитативни организации, сред които „Спътниците от Емаус”, светска организация, подпомагаща бедните, отхвърлените от обществото и бежанците, и фондацията „Абат Пиер” за настаняване и подслон на социално слаби и бездомници. Награждаван е с Големия кръст на Почетния легион. Радетел за реформи в Католическата църква, Абат Пиер повдига множество въпроси, сред които този за ръкополагането на брачни свещеници.
След като учи при йезуитите, той става член на Ордена на монасите-капуцини и през 1938 г. е ръкоположен за свещеник. Първо е викарий на базиликата „Сен Жозеф“ в Гренобъл, а после на гренобълската катедрала.
По време на окупацията през Втората световна война преминава в нелегалност и помага на евреите.
В периода 1945 – 1951 г. е депутат във френския парламент. През 1949 г. основава благотворителната фондация „Другарите от Емаюс“. По време на тежката зима през 1954 г. той отправя към французите прочутия си призив за „въстание на добротата“.
Четиридесет години по-късно абат Пиер отправя друг призив към французите – да се притекат на помощ на 400-те хиляди френски бездомници.
„На гроба ми вместо цветя и венци ми донесете списъците на хилядите семейства, на хилядите дечица, на които можехте да дадете ключовете от истински дом”.
Абат Пиер
Източник: Orthodoxie.com и други медии