ХРИСТО КОСТОВ СПАСУНИН
10 април 1923 г., САМОКОВ – 15 септември 2010 г., ТЕТЕВЕН
Природата щедро го бе надарила, но животът не бе щедър с него. Може би именно заради разкошните си дарби и коравия, непреклонен характер, жестоко пати и страда, а с него и семейството му. Но всякога отстоява непреклонно себе си!
Роден през 1923 година и израсъл в Самоков, от малък тръгва по пътеките на величествената Рила. Потомък на стар самоковски род, с дълбока диря в обществения живот и развитието на града. Един невероятен човек и българин – патриот, планинар, самороден поет и историк, обаятелен лектор и пламенен рецитатор. Турист, скиор, планински спасител и водач, бродил навсякъде из българските планини.
Автор на легендарната туристическа песен „Мальовица“, която написва едва 18-годишен, по време на поход до едноименната хижа.
Участва във Втората световна война. За активната си дейност като българин и националист е изключван от гимназията, арестуван и преди 9 септември. А след това пак многократно е затварян и гонен. През 1951-52 г. 16 месеца е лагерист в Белене.
Най-активен обществен деятел – в читалището и навсякъде в Тетевен, изявен, планински спасител и турист с изключителни заслуги за развитието и масовизирането на туризма в района и навсякъде в България, за изграждането на материалната база. Основател (през 1985 г.) и водач на ежегодния Национален туристически поход „По стъпките на Хвърковатата чета на Георги Бенковски от Оборище до Костина – 21-25 май.“
Неговият университет е животът му – бурен и пълноводен, с неистова жажда за знания, честност и справедливост. И с една невероятна любов за България.
Автор е на много стихове, поеми, легенди, статии и различни публикации на исторически, туристически и актуални теми, често публикува в печата, има много излъчвания по телевизии и радиа. Издал е книгите „Балканът разказва“ и “За теб, Родино!“
ИСТОРИЯТА – ЛЮБОВ ОТ МЛАДИНИ
Страшно много четях, ровех се по библиотеки и архиви, посещавах всякакви лекции и форуми. Другото – то си е от Бога дарба – да разказваш, да увличаш и убеждаваш. По цяла България съм изнасял беседи. Слабост са ми Възраждането и Априлското въстание, личността на невероятния Георги Бенковски – много съм говорил и писал по тези теми. По щекотливия и днес проблем с българските турци, на много места са ме предупреждавали да внимавам, че има от тях в залата. Честно и откровено съм заявявал всякога, че аз историята няма да променям, ще говоря истината и само истината. С уважение към всички хора, а който не иска – да не слуша. И наред с героизма, трагизма, кървавите и жестоки престъпления, разказвах и как най-верният каикчия на Баба Тонка е бил турчинът Осман! Как, когато предателят на Оборище Ненко Балдьовеца се хвалел в едно кафене в Одрин, че той бил свършил работата, един турчин не изтраял и го заклал с думите, че заради такава гадина се е проляла толкова невинна кръв… Хората винаги ме приемаха, разбираха и благодаряха за истината. Затова за преиначаването на историята и истината, за новото турцизиране днес съм особено тревожен и гневен. Тетевенските българомохамедани не знаят и думица турски, а така ги лъжат, обработват и мамят, за да ги направят турци, така се демагогства с тях, че… Но това е една много обширна и болна не само за мене тема…
КАКВО МИ ОСТАВА
Въпреки всичко – вярвам в бъдещето на България!!! Да, вярвам, че тя ще възкръсне в единните си граници с духовното възраждане на българите! Зная, че това ще стане. Защото познавам добре историята, преценявам трезво и критично настоящето и се мъча да надникна в бъдещето. Както съм правил успешно не един път.
Затова зная:
БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРЕБЪДЕ!!!
май 2006 година, Тетевен
ХИМН НА МАЛЬОВИЦА
Там в планината,
всред дивни върхов,
вие се връх в небесата,
той се Мальовица зове!.. (2)
Пролет цветята
цъфтят си като в рай…
Милва зефирът челцата
и нежно с тях си играй!..
Лете сред зноя
там при Мальовица, вий,
елате вижте героя,
що връх в небето си крий.
Есен се сплитат
и вият се страшни мъгли…
И рядко само прелитат
горди кат върхът орли!..
Зиме красив е –
божествено хубав е Той – Върхът.
Приказно той горделив е,
белей се само снегът!..
Там вечна песен
за радост ветрецът шепти!
Аз често слушам унесен
как нежно кат птица трепти!..
(Повтаря се първата строфа)
Хижата -1941 г., ноември
УТОЧНЕНИЕ:
В популярния днес вариант на песента последният куплет е заменен с две нови строфи, също написани от Христо Спасунин, като се повтарят последните два реда от всеки куплет:
Там малка хижа
се гуши в самота…
В нея ний често безгрижно
пеем до късно в нощта!..
Трепкат лъчисти
звездите над върхове.
Тръгвайте, бодри туристи,
Мальовица ви зове!.. (2)
Дойчо Иванов