Предложението за празника на Народните будители направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. Неслучайно за ден на народните будители се приела не обикновената календарна дата 1 ноември, а понеже на този ден (според тогавашния Григориански календар) се празнува преп. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец, който се почита като покровител на българския народ! – прихомня проф. Христо Темелски.
„Целта на празника била да се прослави делото на св. Йоан Рилски, на Св. братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци: преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение“ – споделя още Христо Темелски.
„Така от 1922 до 1944 г. това бил общонационален празник с голямо културно значение. След политическата промяна от 9 септември 1944 г., през 1945 г. Денят на народните будители отпаднал от списъка на празниците, защото се „дублирал“ с Деня на Св. братя Кирил и Методий. И след 45-годишна забрава, по инициатива на Общонародно сдружение „Мати Болгария“ и най-вече на неговия председател д-р Петър Константинов, празникът бе възстановен на 1 ноември 1990 г.
При възобновяването на празника обаче беше допусната една основна грешка. Дали поради недоглеждане или поради атеистично възпитание той беше механично поставен пак на 1 ноември, без да се вземе предвид обстоятелството, че вече тази дата е безлична. Както е известно, в края на 1968 г. БПЦ премина от Григорианския към Новоюлианския календар и по този начин празникът на преп. Йоан Рилски се премести отново на 19 октомври – така както е бил векове наред до 1916 г. Така че сега Денят на народните будители е отделен от деня на св. Йоан Рилски и излиза, че празнуваме един „ялов“ празник“.