С новото депо се заиграва още от самото начало. Една много важна тема тъне в информационен боклук. Протакането на процедурите, забавянето им направо разложи една европейска идея и за пореден път евронамеренията бяха побългарени и посамоковчени. Връщаме се на темата, защото отново е актуална и ще бъде обсъждана на последната сесия на този Общински съвет. Случилото се с депото е още едно доказателство, че в България “промяна” е само дума, съдържанието остава празно и напомня за манталитета от миналото.
С други думи през 2007 г., когато България се присъединява към ЕС, се решава да се направят 56 регионални депа за отпадъци. Тогава се взима решение Самоков да се обслужва от депо регион Костенец, което да се направи при Пчелин бани. Затова се изгражда и пътят за Гуцал. След дискусии обаче по времето на кмета Ангел Николов, се взима решение депото да бъде в Самоков. През 2009 г. се появяват две фирми – “Гал-гал супер вю” и “Рафаел 2000”, на които като седалище по адрес е посочена ул. “Подридна”, т.е. фиктивен адрес – бившия «Килимарски цех». Тези фирми купуват общо около 120 дка земи на около 900 метра от сегашното сметище в Катранджия. Инвестиционното намерение, представено пред кмета и съветниците е за изграждане на луксозно вилно селище. Изкупуват земите на смешно ниски цени. През 2009-2010 г. се създава Сдружение за депото от кметовете на четирите населени места, които ще обслужва – Самоков, Костенец, Долна баня и Ихтиман. Председател на сдружението е тогавашният кмет Ангел Николов. Това сдружение нае датски екоконсорциум “Рамбол 2000” и му бе заплатено около 300 000лв. по договор, за да проучи кое е най-подходящото място за депото. Екологичните експерти преценяват, че в целия този огромен регион най-подходящо е мястото, продадено на двете фирми за луксозно вилно селище. За да се освободи теренът за депото, на фирмите се заменят имоти – дават им се имоти в “Боричо” при лифта. През 2010 г., във връзка с обсъждането на Доклада за оценка на въздейстиието върху околната среда и водите по инвестиционното намерение за изграждане на депото, се създаде Инициативният комитет с цел самоковци да обжалват решението за място на изграждане на депото. Защо не бива да е там: разположено е в непосредствена близост до град Самоков и село Драгушиново, на по-малко от 1 км от последните къщи. Намира се много близо до река Искър и във водосбора на язовир Искър. Застрашава чистотата на реката и водоснабдяването на София. Застрашава чистотата на въздуха в Самоков и района. Представлява много сериозна заплаха за здравето на хората и за развитието на туризма в района, поради всяка от горните причини. Първоначално избраната площадка в района на с. Пчелин е много по-подходяща за тази цел. Мястото на площадката е променено през 2010 г. въз основа на неверни данни. Оттам и направената оценка за въздействие върху околната среда на проекта е невярна, показателно за което е отсъствието на река Искър в нея.
-Г-н Хаджийски, да започнем с най-новото и актуалното. До скоро много хора в града гледаха по несериозен начин на предупрежденията на Инициативния комитет за депото. Оказа се, че твърденията му за опасността на депото са верни. В крайна сметка сега от това зависи насрочването на дата за сесия на Общински съвет. Има ли яснота кога ще бъде тя?
– Като начало бих искал да изкажа своята благодарност на всички граждани на Община Самоков, които подкрепиха подписката за произвеждане на местния референдум относно местонахождението на планираното ново сметище и доказаха, че са съпричастни не само към проблемите на качеството на своя живот, неотменна част от което е и чистата околна среда, но и към опазването на нашата приказно хубава самоковска природата. И наистина нашият самоковски край е едно уникално място – то, ако бъдат използвани „строго научните термини” на физическата география е своеобразен орографски възел – издигнатата над останалата част на земята планинска област, от която започва началото – на реки, на долини, на гори – място, където се твори живот. Ето защо всички ние – хората от Самоковско, имаме невероятен усет и твърде голяма чувствителност и към красотата на природата и отговорността за нейното опазване, а и към всички останали хора, които по една или друга причина живеят някъде под нас, но пък зависят от нашето отношение към общия ни природен дом. За съжаление обаче, позаслепени от желанието си да обслужват олигархичните интереси на политико – икономически кръгове на своите господари от София, местните властимащи люде в Самоков наистина подцениха точно тези особености на нашия самоковски дух. И още от самото начало – от далечната вече 2010 г., когато бе разработено инвестиционното намерение за смяна на площадката, предвидена за изграждане на регионалното депо за отпадъци за регион Костенец в бившите уранови мини до с. Пчелин, в местността „Рашид бегов чифлик” на няколкостотин метра от Самоков, сменящите се във времето местни самоковски властимащи люде започнаха съответните дейности не само на пълно несъобразяване с общественото мнение, но и с нормалната човешка логика. От социалнопсихологическа гледна точка подценяването, неглижирането на проблема и дезинформирането на общественото мнение, са изпитана и действаща стратегия, която беше използвана и в този случай. А още от тогава нашата позиция беше пределно ясна: „МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ИЗБРАНАТА ПЛОЩАДКА ЗА НОВОТО РЕГИОНАЛНО СМЕТИЩЕ ДО САМОКОВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СМЕНЕНО!” За съжаление – може би водени от неистовото желание да прикрият огромните далавери, започнали още от началото – със заменката на терена, определен за ново сметище, с включените в градската регулация на гр. Самоков земи в местността „Боричо”, от която са се възползвали представители на същата тази олигархична прослойка, чието невидимо влияние дирижира нашия обществен живот, самоковските управници и техните господари правят всичко което могат, за да се реализира абсурдното намерение да се направи огромно регионално сметище, което да събира боклука и на Ихтиман, и на Костенец, и на Долна баня, и на Самоков, а може би и на София, само на няколкостотин метра от Самоков и на една от неговите входни пътни артерии. Самата теза, тиражирана от местните управници, че „видите ли имало само няколко човека, които били в Инициативен комитет, незнайно защо недоволстващ от предстоящия строеж на депото”, е едно типично подценяване на проблема, защото, както показа и събраната подписка за произвеждане на местния референдум, само за броени дни над 4100 граждани на Самоков се обединиха от идеята, че трябва да се търси едно разумно и общественоприемливо негово решение. А, че опасността от построяването на депото там, където са решили е огромна, красноречиво говорят много информационни материали за огромните проблеми за гражданите и за природата, създадени вследствие на запалване и последващо разрушаване на подобни съоръжения, пръснати по цялата територия на страната и при това намиращи се на доста по-отдалечени места от съответните селища. В този аспект внесеното от нас предложение в Общински съвет Самоков по реда на чл. 29 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление за произвеждане на местен референдум предлага едно демократично решение, от което политикоадминистративните властници в Самоков изглежда много се страхуват и отново взеха да използват всевъзможни подходи по „творческо прилагане” на действащата нормативна база за да откажат или поне отложат във времето неговото осъществяване.
-Нека припомним как и кога започна дискусията по темата за депото?
– Всичко започна в началото на 2010 г., когато бе „осветлено” потайното и дълбоко „засекретено” намерение на тогавашното ръководство на Община Самоков да смени терена на регионалното сметище за регион Костенец от местност в бившите уранови мини край с. Пчелин, в местността „Рашид бегов чифлик” до Самоков, като освен усвояването на предвидените за построяването му над 9 милиона лева, направи и една ловка заменка на общински земи. Макар, че подходиха с печално познатото формално прилагане на нормативните изисквания по отношение на запознаването на гражданите със съответните административни решения, огромната обществена значимост на проблема с депото доведе до много бърза обществена реакция от страна на гражданите на нашата община още по същото време. Тогава се формира Инициативен комитет, който макар и включващ различни представители през годините досега, предприе редица законосъобразни действия срещу това абсурдно намерение на местните политико – олигархични кръгове и които действия бяха подкрепени със застаналите зад своите подписи над 5 000 граждани на нашата община.
-През какво се мина?
– Както бе уточнено, началото беше още през 2010 г. и вече над пет години се опитваме да се противопоставим на поредната „общинска политика”, която не само използва добре познатите „преразпределителни механизми” на „произвежданото обществено богатство” от всички нас, в конкретния случай – данъкоплатци на общинския, републиканския и общоевропейския бюджет за облагодетелстване на неясната прослойка на родната ни олигархия, но и в крайна сметка би довела до понижаване на качеството на живота на всички, които живеем в Самоковско, защото негова неотменна част е чистотата околната среда. И наистина е абсурдно средства от бюджета и съответната оперативна програма на Европейския съюз – институцията, издигнала гражданското съзнание и общосподелените граждански интереси в твърде своеобразен култ, да бъдат използвани срещу гражданския интерес в Самоков и за формиране на нагласи на евроскептицизъм сред самоковци.
А иначе условно отделните етапи на нашата инициатива биха могли да бъдат представени в следния вид: В началото на 2010 г. от информационното табло на Община Самоков, където в съответствие с изискванията на нормативната база беше публикувано съобщение за предстоящото обществено обсъждане на доклада за Оценка за въздействието на околната среда и водите /ОВОСВ/, тогавашният кмет на Драгушиново Петър Дитов и Бойчо Стамболийски го бяха видели и ми се обадиха. С тях и Любослав Нейчев направихме работна среща в Драгушиново и решихме да уведомим обществеността. Установихме, че в доклада за оценката на въздействието върху околната среда и водите има фрапиращи неточности, а това е основен документ, свързан с и проекта, и с ПУП на Самоков, и със съответните строителни разрешения. Т.е. този доклад беше неточен и фактически се оказва, че всички други проектни документи, изготвени на неговата база, са неточни.
Ето защо, по време на неговото общественото обсъждане в Самоков и в с. Драгушиново възникна огромно обществено недоволство, което се прояви в създаването на Инициативен комитет, който още през 2010 г. постави въпроса за провеждане на местен референдум с оглед пригодността на определената площадка за изграждане на регионалното депо за отпадъци. За около три месеца над 5000 граждани на Община Самоков се подписаха срещу това инвестиционно намерение. Организираха се няколко граждански протестни митинга в Самоков и в София, в които участваха над 500 лица. Бяха информирани медиите. Внесоха се и питания в Народно събрание. Фрапиращите разминавания между съдържанието на Доклада и реалните природогеографски дадености доведоха и до началото на продължителна процедура по неговото обжалване пред различни съдебни инстанции на Република България.
Съгласно регламента на българското законодателство Инициативният комитет предприе обжалване последователно пред Административен съд София град и пред Върховен административен съд София. Водени от мотива, че висшите държавни интереси са свързани с усвояване на съответните средства, предвидени в Европейските структурни фондове и Оперативни програми за Република България, както и от аргумента, че винаги би имало недоволни обществени групи при изграждането на депа за отпадъци, представителите на цитираните съдебни инстанции подходиха изцяло формално към внасяните жалби, като фактическите неточности на Доклада бяха подценявани, а основните аргументи на съдиите за несъобразяване с основанията на жалбите на Инициативния комитет бяха свързани със спазените процедури по техническото изготвяне на Доклада. По същия начин бе подходено и по отношение на обжалванията пред съответните съдебни инстанции – Административен съд София област и Върховния административен съд, на другите документи, изготвени от Община Самоков за реализиране на инвестиционното предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024 м2 в землището на град Самоков”, които също са базирани върху Доклада за оценка на въздействието на околната среда и водите по инвестиционното предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024 м2 в землището на град Самоков, а именно – Подробния устройствен план на Община Самоков за включване на този терен в градоустройствена регулация и Строителното разрешение за изграждане на депото за отпадъци.
В началото на настоящата 2015 г. Инициативният комитет, споделящ основополагащия принцип в демократичния свят, че всяка власт произлиза от народа и всяка институция трябва да работи в интерес на народа, предприе и процедурата по произвеждане на местен референдум относно местонахождението на голямото регионално сметище. През февруари 2015 г. беше внесено предложение в Община Самоков за предвиждане в общинския бюджет на необходимите средства за произвеждане на местен референдум, КАТО С ОГЛЕД СПЕСТЯВАНЕ НА БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА НАМЕРЕНИЕТО БЕШЕ РЕФЕРЕНДУМЪТ ДА СЕ ПРОВЕДЕ С МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ МЕСЕЦ ОКТОМВРИ. През март и април бяха внесени и съответните документи по реда на Закона за пряко участие на гражданите в държавното управление и местната власт. Оказа се обаче, че нямаше писмен отговор по нито един от тях с изключение на последния – Възражението срещу нарушаването на разпоредбите на чл. 29, ал. 3 на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Инициативата за произвеждане на местния референдум беше подкрепена изключително енергично от обществеността и при необходими по Закона около 3 200 подписа, получихме подкрепата на 4123 граждани.
-Вие сте историк, краевед, педагог, психолог, общественик, минахте през доста неща и докато бяхте шеф на социалните. Какво Ви мотивира да се занимавате с проблема за депото?
– Голям комплимент! Благодаря. По начало винаги съм споделял идеята, че всяка политика трябва да бъде насочена към интереса на гражданите, а не към облагодетелствуване на олигархията – във всички разновидности на тази неясна и тъмна прослойка. И когато работех в „социалните” исках същото – администрацията да работи за гражданите, та били те и най-изстрадалите, най-бедните и най-уязвимите. Страшно много ме дразнеше, когато например служители започваха работа с граждани – та били те и чакащите с часове пред вратите възрастни жени с бастунчета, дошли от села, намиращи се над 20 км, едва след като са си изпили сутрешното кафе. Не можех да приема и „привилегиите”, с които се ползваха определени граждани – близки и родственици на „отговорни общински фактори” по отношение достъпа до съответните социални услуги. Възмущаваше ме и мърлявото кадруване в общинската администрация, осъществявано по добре познатия механизъм базиран не върху обективни показатели като образование и квалификация, а чрез шуробаджанащина. Опитах се да реформирам системата – до колкото можех разбира се, като за резултата от моя опит може би най-красноречиво доказателство е фактът, че когато самата система „ме изхвърли” от редиците си, за да бъде „уреден” с административен пост поредният „свой човек”, именно хората, за които бях работил – и то онези – „най-изстрадалите, най-бедните и най-уязвимите”, се опитаха да ми подадат ръка.
Що се отнася до депото – по професия, диплома и може би и призвание съм социален работник, а това е една от модерните професии, която поставя служенето на обществения интерес над всичко останало. Затова и когато разбрах какво искат да направят местните политико – олигархични прослойки се включих с каквото мога в инициативата срещу направата на голямото регионално сметище.
-Не Ви ли демотивира инатът на самоковеца и неглижираното му отношение към важни проблеми, които всъщност създават властимащите в града?
– Напротив! Цялата инициатива беше подкрепяна изключително активно от гражданите на Самоков – те доказаха, че когато има общественозначима кауза, могат да се обединят и да отстояват принципно и до край своя интерес. Проблемът е в това, че властимащите са твърде ловки в своите манипулации и че обикновено разполагат с несравнимо по-голям ресурс от ресурса на 5 000 или дори 32 000 граждани – в конкретния случай – ние, гражданите на Самоков, които не желаем да превръщаме Самоков в център за събиране на регионалния боклук, се сблъскахме с обединените усилия на местната власт, на държавната власт и на съдебната власт.
В крайна сметка обаче – в условията на информационната епоха може би е дошло времето, когато и ние ще осъзнаем своята сила – силата на сплотена общност от граждани, изискващи от хората, на които пращаме заплатите, за да ни управляват, да ни управляват добре и в наш интерес.
-Знайно, че в Самоков сте един от малцината, които познават в подробности политиката на Стефан Стамболов. На фона на тази колосална личност как Ви изглеждат местните овластени и хората, които са в политиката?
– Наистина имаше един период от живота ми, когато се интересувах от личността и делото на Стефан Стамболов, така, както например съм се интересувал от творчеството на К. Г. Юнг, на Ф. Ницше, на Ф. Достоевски или на Н. Райнов. Що се отнася до Стамболов, в няколко мои публикации в моя блог, обнародвани и в много други медии, съм проследил твърде интересната „самоковска връзка” по отношение на определени факти от биографията му. А иначе – неговият политически път е пътят на всеотдайно служене на интереса на българския народ – на обикновените българи, за чието добруване е жертвал и приятелите си дори. Хубаво би било местните овластени хора, които са в политиката, да четат повече историческа литература – може би така ще се научат как да служат на интересите на своите избиратели, а не на „приятелските олигархични обръчи” на своите господари.
-Темите, по които Вие може да говорите са много. В крайна сметка, какво според Вас ще се случи с депото?
– Има различни варианти. Условно бихме могли да ги дефинираме като един „лош” и няколко „добри”. Лошият вариант е да не се проведе референдумът и да направят голямото регионално сметище там, където са го започнали, а Самоков да бъде затрупан с регионалния боклук – с всички последици от това за всички нас. Хубаво е обаче и че както винаги има поне няколко „добри” варианта, един от които би могъл да бъде реализиран при евентуален успех на местния референдум. Първият хубав вариант е регионалното сметище да бъде върнато там, където е било предвидено да се изгради и да обслужва регион Костенец – в бившите уранови мини до с. Пчелин. Все още парите по проекта не са усвоени напълно, с. Пчелин се намира само на около 17 километра от Самоков, до него има и хубав нов път през с. Гуцал, а неустойките по неизпълнението на съответните договори, които би трябвало да бъдат платени от Общината, едва ли биха били чак толкова големи, че да са за предпочитане пред затрупването на Самоков и всички нас с боклуци. Впрочем самите договори така и не бяха предоставени от Община Самоков на Инициативния комитет. Вторият хубав вариант е изграждане на общинско депо в съответствие с изискванията на националното и европейското екологично законодателство само за Самоков, но на по-подходящо място, макар и с общинско финансиране. Едно подобно съоръжение би струвало около милион и половина лева – сума, която съотнесена към общинските разходи за направа на градинки, кръгови пътни регулации, паметници, етнографски съоръжения и пр. е напълно допустима. И може би най-хубавият вариант е съобразяване с новата европейска директива от началото на 2015 година за управление на отпадъците не чрез заравяне в депа, а чрез преработка в екологични заводи, оползотворяващи напълно генерирания от човешката дейност боклук.
Десислава Стоянова