Казва отец Колев – Архиерейски наместник на Самоков
От дни Самоковска духовна околия има нов наместник – отец Михаил Колев. Познат е на всички с умението си да изслушва и да вниква в споделеното от своя събеседник. И нещо много важно – да бъде съпричастен с болката, да даде кураж в труден житейски момент, да помогне при тежки изпитания и да насърчи за успех. Излъчването му е на ерудиран човек, но и на смирен пред Божията милост и сдържан в думите си и своите дела. Отговорен баща е и съпруг, на когото семейството винаги може да се опре. Отец Колев неведнъж е взимал откровена позиция по теми, касаещи Самоков и жителите на общината ни.
Потърсихме по повод голямата отговорност, която носи новата длъжност.
/Вместо биография/
Моят скромен път в Христа
Роден съм в град Бяла Слатина, област Враца. Детските и юношеските ми години преминаха със семейството ми в град Русе. Там завърших и средното си образование – в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване „Никола Вапцаров“. Две години преди това, Бог ме обърна във вяра към Себе Си, започнах църковнослужение в катедралния храм „Св. Троица“, шестнадесет годишен и когато наближи дипломирането ми, вече бях взел решение да кандидатствам „Богословие“ във Великотърновския и Софийския университети. По Божията милост, ме приеха и на двете места. Решаваща роля за избора къде да следвам, изигра съветът на духовния ми старец, който ме насочи към Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преминах петгодишния магистърски курс на обучение и благодарение на прекрасните и много ерудирани преподаватели, пленяващи с думи и поведение, което по-рано не бях срещал никъде, богословското образование промени напълно духовния ми мир и светоглед. Още в началото се запознах и с моята бъдеща съпруга от Самоков, с която по-късно създадохме семейство. Благодарение на нея, започнах често да посещавам града и по-конкретно манастира – „Бабите“, както го наричат самоковци. Тогава, притихнал в един от тъмните ъгли на храма, унесен от нежните църковни гласове на хористките, често забравях дали съм на земята, или на небето. Изпълнените с много благост и християнска любов думи на майка Гавриила и сестра Херувима, породиха в мен силното желание да заживеем тук. По покана на манастирските свещеници две години бях певец в светата обител. Когато наближи времето за дипломирането ми, получих покана за асистентско място към две от богословските катедри във факултета, но отказах. Последва и предложение от канцеларията на Светия Синод за „патриаршески дякон“ при катедралния храм „Св. Александър Невски“, но Самоков вече ме беше пленил.
През пролетта на 1999 г. бях ръкоположен за дякон и назначен към манастирския храм „Покров на Пресвета Богородица“ в града. Свещенослужителите ме посрещнаха с най-добри християнски чувства, а за наученото от тях, дължа благодарност и до днес. Първото ми назначение като енорийски свещеник беше в храм „Св. Николай Чудотворец“ – село Широки дол. И до днес помня ясно хубавия слънчев ден и прашния път пред автобусната спирка, на която току-що бях слязъл. Не знаех в каква посока се намираше църквата и едиственият начин да разбера, беше да спра забързан тракторист, който слава Богу, се оказа един от църковните настоятели. Никога няма да забравя първите си години като млад свещеник в селото. Благодарение на топлото отношение на хората и с огромната им подкрепа, направихме основен ремонт на църквата. Разкриха се ценни стенописи от четири различни исторически периода, а съвместната ни работа с НиПК постави широкодолският храм в списъка с най-старите исторически църкви / XVI – XVII в. / на територията на Самоковска община. Редяха се години на много труд и препятствия, но Божията сила винаги увенчаваше начинанията с успех.
През лятото на 2002 г. бях назначен за енорийски свещеник и в селата Белчин и Клисура. В последното започнахме отново с реновирането и ремонта на храма „ Св. Димитър Чудотворец“. Успяхме за кратко време да изготвим цветен албум – каталог на иконостасните икони с приложена биография на техния автор – самоковския зограф Захари поп Радойков. Църквата в Белчин получи по това време и голямата си храмова икона на Светите Апостоли Петър и Павел. По-късно новият свещеник, с подкрепата на местни родолюбци – християни, завърши повече от успешно всички започнали по-рано начинания.
В началото на есента на 2003 г. се роди синът ни и по любезната покана на тогавашната директорка, преподавах за две години предмета „Религия“ -от първи до четвърти клас в ОУ „Митр. Авксентий Велешки“. Тогава – в чистите и светещи детски очи, видях и разбрах защо Христос ни увещава да бъдем като децата.
През пролетта на 2005 г. ме назначиха за председател на Долномахаленския храм „Въведение Богородично“, в който служа и до днес.
Като една от най-стародавните в Самоков, тази църква винаги е била притегателен и обединителен духовно-културен център на населението от тази част на града. Тук, в най-висока степен, може да се открие християнски образец за етническа и верова толерантност. Върху основата на добрата грижа дотогава, започнахме подновяването на интериора във вътрешното пространство. Реставриран беше църковният иконостас и консервирани храмовите икони – дело на големия иконописец Димитър Зограф. Икона от Долномахаленската църква беше избрана за електронно лого на експозицията в криптата на катедралата „Св. Александър Невски“ през 2009г. в София. Облагородено значително беше и външното пространство около храма, който посрещна миналата година 180 – годишния си юбилей. Събитието беше отбелязано на 21 ноември с Божествена света литургия, отслужена от викария на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и присъствието на стотици вярващи. Получихме и покана за участие в Международния научен симпозиум, организиран от Асоциация „Онгъл“, където подготвихме и прочетохме доклад на тема „Историята на Долномахаленския храм „Въведение Богородично“ от края на XVII до началото на XX в.“.
За всичко добро и хубаво през годините дължа благодарност на вярващите християни, на моите събратя – свещенослужителите, общинската власт и любезните приятели от Историческия музей в града.
През периода 2013г. – 2014 г. бях назначен за енорийски свещеник в село Говедарци, а от 2008г. до днес – в Шишмановския манастир „Успение Богородично“. През тези години, благодарение вярата и усърдието на местните хора, храмовете се обновяваха и благоукрасяваха.
В настоящия момент, със заповед на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит съм назначен за Архиерейски наместник на Самоковска духовна околия.
– Отец Колев, първо, честитим Ви новата длъжност. Как я приемате?
– Благодаря! За мен това беше изненада! Отговорността пред Бог, църквата и хората е огромна. Далеч съм от мисълта, че сам човек може да постигне нещо. Иска ми се да положим съвместен духовен труд и усилия в името на добротата и духовността, защото и двете се превръщат в дефицит на съвремието. Надявам се, с Божията помощ, гласуваното доверие да се оправдае!
-Вашата личност е добре позната в Самоков. Вие живеете тук от доста време и се оказа в доста случаи, че познавате историята му много по-добре от някои, родени в града ни. Въпреки всичко, из града имало подписка, свързана с избора Ви, в която се твърди, че е проблем фактът, че не сте родом от Самоков. Вашето мнение за тази инициатива какво е?
-С тази предубеденост се сблъсках още в началото на моето служение и през годините съм се опитвал да върша необходимото, за да се успокои това недоверие. Никога не съм крил, че съм от друг град, но голямата част от съзнателният и творчески живот съм прекарал именно тук. Мисля, че всяко противопоставяне на тази тема е неуместно и несериозно.
-Всъщност, нека припомним преди колко време дойдохте в Самоков?
-През пролетта на 1999г. Завършихме със съпругата ми висшето си образование по „Богословие“ и избрахме Самоков като бъдеще за семейството ни.
-Взели сте участие в доста събития в града. Кои от тях са оставили трайни спомени у Вас?
-Наистина, не са едно и две! Аз обичам да помня само хубавите неща, а Самоков, макар и неголям град, има своята прекрасна и духовна, и културна програма през изминалите петнадесет години. Като свещеник, може би, най-силно впечатление ми е направило новопрославлението на Самоковския митрополит мъченик Свети Симеон, който е и духовен покровител на Самоков. Харесват ми всички инициативи и събития, свързани с културния живот, облагородяването на града и особено празниците, посветени на Рила!
-Какво е мнението Ви за самоковци, добри християни ли са?
-Аз живея в Самоков именно заради самоковци. За мен те ще останат завинаги хора искрени и непринудени, запазили чара на своята самобитност и силна вяра в Бога и Светата Богородица!
-Известно е, че Вашите проповеди стигат до сърцата на богомолците в храма. Как успявате да стигнете до толкова голяма аудитория, да усетите поребностите й?
-Мисля, че всеки искрен и обичащ в сърцето си Христа и ближните, свещенослужител, го прави. Но не толкова заради личните си качества и сили, а заради спомагащата и съдействаща Божия благодат. Никой, който я желае в живота си, не е лишен от нея!
-Какво казвате на хората, дошли в храма при Вас в труден момент?
-Това е нещо много индивидуално и различно. Първо, е утехата да изслушаш споделената болка, после е разбирането и съчуствието и завършваме с молитвата на сърцето към Любящият ни небесен родител –Бога.
-Изпитанията в човешкия живот понякога са непосилни, вярата достатъчно условие ли е, за да помогне за оцеляването в беда?
-Именно човешкото безсилие в житейските несгоди трябва да бъде ясният сигнал за нуждата ни от живителната обич и помощ на Христа. Но тя не се натрапва, нито се купува. Човек я търси и най-голамата й сила е именно в Божия храм. По-важното е не как ще преодолееш изпитанията, защото мнозина го правят, а какъв човек ще бъдеш след това! Защото добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася и ако сме Христови и в дела и в думи – постигнали сме мира в сърцата си!
Десислава Стоянова