Черната скала – природната забележителност, от която десетки са полетели в пропастта

 

Днес бе почетена паметта на убити по време на комунистическия режим. Панихидата бе организирана от Светлана Атанасова – председател на СДС – Самоков. Присъстваха представители на Реформаторския блок, много самоковци и жители на селата. Панихидата бе отслужена от отец Николай Аршинков и отец Михаил Колев. Над 60 човека са полетели в пропастта от Черната скала. Над 100 свещеници са убити през това безмилостно време.

100_3657

 100_3658

„Черната скала е едно от местата, където комунистите са проявили своята безмерна жестокост.  Управлението им, още от първите седмици след девети, е белязано с кръвта на стотици хиляди българи. Свещеници, земеделци, учители, писатели, художници, журналисти, селяни, бунтовници срещу ТКЗС са убити. Среднощни арести са изкарвали от домовете хората и са ги изправяли директно до стената. Те са били разстрелвани пред децата им, убивани са без съд и присъда, бесени са, били са тормозени и измъчвани. Архивите, намерени от близките години, показват издевателствата над хората в мазетата, зверските, нечовешки мъчения, на които комунистите са подлагали всеки, проявил мнение и показал различно мислене. Те се превръщаха във врагове на народа, в неблагонадеждни“ – сподели Светлана Атанасова.

Отец Аршинков каза, че и негови родственици са били в лагерите на комунизма. “Загиналите на това зловещо място са загинали с молитва на уста. Мъчно ми е, че цялото ни общество не е разказало за това, което се случи преди 45 години” – развълнувано каза отец Аршинков. Той напомни, че множество улици в Самоков и селата са кръстени на Георги Димитров и други негови съпратийци, които са пращали на смърт сънародниците си. “Онези, които са го направили не се разкайват, а наглостта им е безкрайна. Малко са хората с европейско, християнско мислене”.

“Аз съм италианец, но сам тук от няколко години” – сподели отец Паоло Кортези, който е учредител на Инициативен комитет за създаване на Мемориал на жертвите на комунизма в Белене. “…Тези хора са били свободни и е нужно да ги почитаме. Те не са били роби, не са били слуги никому. Бог иска от нас да не бъдем като убийците, а да работим заедно за нашите градове, общности, държави. Истината и доброто сътрудничество винаги имат победа” – бяха част от думите на Кортези.

Борис Стрински се просълзи, докато говореше на Черната скала. “Животът на хората бе взиман насила, а това бяха хора работливи, честни, милеещи за България, но те не бяха необходими на новото време, дошло след девети…”.

Комунистическият ред, отхвърлящ християнските ценности, манталитетът на комунистите прогонват в чужбина Румен Дамянов и го превръщат в невъзвращенец. Негов родственик твърдял, че “…има само един Великден и това е девети септември. “ …Всички фамилии, цялата нация беше разделена и днес е така, но се надявам един ден България да се обедини за едно благо, а не за благото на една партия – столетница” – развълнувано сподели Румен Дамянов, който живее над 20 години във Франция, автор е на три книги.

В Самоков са известни имената на убийците, за един от тях се говори, че е полудял, друг, месец след убийствата на Черната скала се е самоубил на пейка в Туристическата градина. Двама от хвърлените оцелели и се скрили в село Радуил, по-късно заминали за Америка. Това са само част от историите и имената на хората, за които се знае, че са убити при Черната скала. Години наред за убийците съд няма. Проява на безспорна наглост е Черната скала да бъде обявена за “природна забележителност” – такава табела имаше, при това поставена на самия кръст над скалата. Някой не се е посвенил да я сложи дори на този християнски символ. Мястото наистина е красиво, но само някой, на който е чуждо човеколюбието и е далеч от хуманността не би усетил зловещата атмосфера на скалата, наречена Черна, защото оттам са убити десетки души от Самоков и селата. Изказванията на присъстващите на панихидата бяха белязани от смирението пред трагедията на убитите, пред болката на семействата и осиротелите деца. Няма желание за отговор, за отмъщение и подражание на жестокостта, но е всеощбо желанието истината да се знае от всички, да се помни, децата на България да знаят какво се е случило там, да не бъдат заблуждавани, че това е просто едно красиво място в Рила, през което минава разходката им от Боровец до хижа “Марица”, примерно.

Десислава Стоянова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *