Един от шедьоврите на арх. Лазаров е дървената църква в Боровец. Църквата привлича години наред внимението на туристи от България и чужбина. Нейн проектант е арх. Лазаров (1872-1942 г.)
Завършил архитектура в Париж в 1893 г. След завръщането си участвал в строителството на Варненската катедрала и сътрудничил на Л. О. Василиев при реконструкцията на църквата “Св. Крал”, посветена по-късно на “Св. Неделя” в София. Творческата му работа е предимно в областта на гражданските обществени сгради. Наричали го архитект Софийски. Един от шедьовърите му в София е сградата на Министерство на земеделието. На мястото й имало бостан, който богатата Марица Кифташкова дарила за християнско гробище, но погребвали на това място и евреи. В началото на 1880-те години, когато София вече е столица на Княжество България, се забраняват погребенията и мястото се превръща в парк. Костите са преместени в Орландовци.
По същото време в София се строят сгради за държавните институции, които й придават вид на голям и важен град. Проектанти на новите сгради са обикновено австрийци, немци, чехи – Грюнангер, Хайнрих, Майер, Колар. С творбите им в австрийско-немски дух модерна София се доближава до архитектурата на Европа. В началото на ХХ век страната ни е в икономически разцвет и много ведомства започват да си строят собствени сгради, като стремежът им е зданията да бъдат грандиозни, впечатляващи, за да будят уважение и респект към институциите.
На този терен, разположен на възлово място, през 1910 г. столичните власти замислят строеж на административна сграда. Обявен е конкурс за проекта. Международно жури от френски, италиански, австрийски и български архитекти избира победителя. Той е българският архитект Никола Лазаров. По това време Лазаров вече се е утвърдил като строител на нова България. Син е на Иван Генов Лазаров – производител на гайтани, търговец на розово масло. Бащата бил родолюбец, включва се в борбите за освобождението ни. Обесен е от турците в местността „Стражите“ през юли 1877 г.
Никола учи в Карлово, а в Пловдив завършва гимназия. После работи в София като чертожник, събира си пари и заминава да следва архитектура в Париж. След две години се свършват парите му, връща се и отново е чертожник, докато е включен в цивилната листа на княза и получава държавна стипендия. Отново заминава за Париж и завършва с отличие образованието си.
През 1893 г. се дипломира с черквата при Рилския манастир, за да популяризира България и историческото й наследство. Завръща се в София и поема държавна служба, защото трябва да се издължи за учението си. Работи по поддържането на правителствените сгради в княжеството до 1897 г., когато си открива собствено проектантско ателие – първото у нас.
Архитект Никола Лазаров е плодотворен. Проектирал е много твърде важни и впечатляващи сгради, жилищни домове, паметници, черкви – в с. Българово, в с. Сейдол, в Боровец, както и читалища – в Казанлък, Ловеч, Пазарджик; театри – в София на пл. „Възраждане“, Варна – Драматичния театър, Русе, Габрово, Плевен, Шумен, Пазарджик, Стара Загора, Карлово, Ловеч…
Творбите му се отличават с изящество и доказват убедително големия му талант, майсторството му. Всичките съхранени негови сгради са с изключително здрави конструкции, неподвластни на природни катаклизми. Днес те са паметници на културата.
Архитект Софийски – така наречали единствено Никола Лазаров. Неговите архитектурни творби са убедително доказателство за невероятната му дарба да съчетава традициите на българското строително изкуство с елементи от европейския барок и сецесион.
Една от първите му архитектурни задачи е декориране и обзавеждане на Централния дом на народната армия. Участва в проектирането и разширението на царския дворец в София, в преустройството на черквата „Св. Крал“ (сега „Св. Неделя“). Работи за резиденциите „Врана“ и „Евксиноград“.
В София, в централната част, той проектира над 60 забележителни сгради, които са силно впечатляващи с красотата си. Строи жилището пансион при „Червен кръст“, много известни са къщите му за сестри и братя – т.нар. близнаци и тризнаци на бул. „Дондуков“ 63 и 65, на бул. „Евлоги Георгиев“ и на ул. „Оборище“ (за братя Парушеви), на „Ангел Кънчев“ 2, на „Юрий Венелин“, както и Дюлгерското здание на бул. „Хр. Ботев“ 71.
По негов проект са и доста жилищни сгради във Варна. Проектира театъра в Стара Загора. В 1905 г. Лазаров проектира обществената баня в Плевен. Първоначално идеята му е тя да бъде в римско-турски стил. Помощникът му е бил или с френски произход, или също френски възпитаник. Запазените чертежи на банята са с български и френски надписи. Строежът е завършен в 1907 г. Арх. Лазаров строи читалища и театри в други градове на страната ни.
Сградите на Никола Лазаров се отличават с ярка индивидуалност, изящество и неповторимост. Архитектът казвал, че черпи идеи за проектите си от своите сънища и сигурно е така, защото постройките му са предизвикателни – иска ни се да ги съзерцаваме, да им се радваме, да фантазираме, да мечтаем! Сред тях са: къщата на Моллов с изящния балкон на пл. „Народно събрание“, седеметажното доходно здание „Гендович“ до Народния театър в София – първият у нас „небостъргач“. До нея, като се мине Домът на българските композитори, е къщата на д-р Стефан Ватев – също творба на Лазаров.
На ъгъла на „Раковски“ и „Иван Вазов“ се издига прекрасна сграда. С великолепното си фасадно оформление тя спира дъха. Ако се разходим по софийските улици „Граф Игнатиев“ (къщата с титаните), „Шести септември“, „Мальовица“, „Московска“, „Париж“, „Алабин“ и още мн. др., ще видим все къщи, строени по проекти на Никола Лазаров.
В зрелите си години Лазаров бил общински съветник, а от 1902 г. е първият архитект – депутат в нашия парламент, избран от родното му Карлово. И до сетния си ден архитектът работи, създава ненадминатите си проекти.
Никола Лазаров спечелва конкурса за сградата на Окръжната палата в 1910 г., но у нас настъпва времето на войните. Замразяват се строежите. През 1920 г. започва строежът, който продължава 7 години. Поради конфликт за определения първоначален хонорар Лазаров предава документацията на архитект Илия Попов, който поема строителството. Стотици майстори от цяла България се трудят на този голям обект. В основите му са открити останки от ранновизантийско време, старохристиянска черква и множество погребения от тази епоха. През август 1920 г. сградата е завършена. Тя става дом на Окръжния съд и Сметната палата.
През 1893 г. е създадено като ведомство Министерството на земеделието, което след 1944 г. се настанява в една от най-забележителните сгради, проектирани от архитекта. Декорацията й е богата – балкони, гирлянди с цветя и плодове, медальони, колони, изящно оформени прозорци. Претърпяла надстройка и разширение с още едно крило, както и реставрация през 1999 г. на фасадата и на покрива й по програма „Красива България“.