На 13-ти юни угасна животът на Николай Спасов – главният редактор и издател на в.”Седмица”. Трудно се намират думите в този момент, те се разбягват в спомени и мисли, в печал и се забулват в скръб. Правим усилия да издадем този брой въпреки всичко, въпреки шока и очакването, че Спасов всеки момент ще влезе в редакцията и ще ни попита „Готов ли е вестника?”…
Вместо това, звънят телефони и колеги, работили в „Седмица”, питат вярно ли е…
Всички, които сме работили във в. „Седмица”, ще запазим спомени от Спасов за веселия му нрав, с който посрещаше трудностите, с майтапите в най-тежките моменти за медията ни, когато ни заплашваха с бомби и местната власт спираше всякаква подкрепа за вестник „Седмица”, когато идваха в редакцията всевъзможни тъмни личности и сипеха заплахи срещу него, показваха патлаци и се кипреха с власт.
Спасов търсеше истината и я назоваваше право в очите им и не им спестяваше, че и тяхната власт е преходна и е добре да знаят, че ще дойде ден, в който ще тръгнат по улицата и ще трябва да срещат хората, които до вчера са унижавали. „Най-важното е, че мога да гледам всеки в очите” – казваше Спасов. Директно гонеше подлизурковците, лицемерите и слагачите на овластените.
Създаде заедно с нас редакции на в.”Седмица” , освен в Самоков, в Ихтиман и Костенец. Безценна бе помощта за всички нас на колежката му от БНТ Зоя Василева – Недялкова, която с острия си език, провокираше коментари за материалите във в. „Седмица” дни наред и самоковци ги знаеха наизуст.
В. „Седмица” пишеше на езика на хората от Самоков, пулсирахме с ежедневието му, пишехме за проблемите в селата. Станахме ежедневник – единственият в Софийска област, и не цепехме басма на никого. Спасов беше винаги до нас – с думи и дела, с непреклонното си желание да се казва истината.
В. „Седмица” е достатъчен за биография на Николай Спасов, но все пак – роден е на 17.12.1946г. Дълги години е бил оператор в БНТ и алпинист, стигал до върхове със седемхиляден ръст. Имал множество фотоизложби, фотосесиите му са видели бял свят и в националните ежедневници, в галерии извън България.
Дори след разболяването му, Спасов изкачи Мон Блан, заедно със своите внуци. Преди години се изкушаваше да сложи котките и да тръгне към Еверест заедно с приятеля си Господин Динев. Спасов е извървял пътя до Хан Тегри, изкачи най-високия връх на Южна Америка – Аконкагуа, слезе и до най-дълбоката в света пропаст – пещерата Емилио Комичи.
Николай Спасов е единственият журналист от бившия соцлагер, отразил предаването на властта от генерал Пиночет в Чили. Вкусил е от специфичното битие на джигитите в Памир и от техния кумис, преплувал е Дунава с кану, заснел е десетки фиести из цял свят, има интервюта с много известни, но и уважавани личности от света на високите планини като Меснер…, спортисти, историци, филолози.
Срещу агресията на властта Спасов вадеше цикален пистолет на редакционното си бюро и показваше несломимият си дух и чувство за хумор.
До последно Спасов беше на работа, беше журналист, фотограф и печатар. Главен редактор и издател, човек с достойнство и цел.
Сигурно ще прави репортажи в Небитието и ще очаква от репортерите и журналистите да бъдат смели, упорити и да казват истината.
Шефе, светла ти памет! Завинаги ще сме заедно във в.”Седмица”!
Поклонението ще бъде в сряда – 14-ти юни от 15 часа в Митрополитската църква.
От редакцията на в.”Седмица”