Съдбата на българската интелигенция е болна тема от години за проф. Маргарита Младенова – директор на Театрална работилница „Сфумато“. “Болна в смисъл не просто да я боледувам, а върху нея да работя с много представления и опити”, споделя за БТА режисьорът, по чиято идея на врачанска сцена се поставя поетичния спектакъл „За светлото, което бе“.
Проф. Младенова е убедена, че театърът има какво да даде на чистата поезия. Тя споделя още, че колкото по-тежък и труден е контекстът, толкова по-наложително, важно е да има такива общности и кръгове. Така се е родила тази идея – около духа, творчеството и начина на живот, и философията, погледа на литературната бохема, която е била предимно през първите десетки години на 19 век. В спектакъла е включен и Александър Вутимски, който е автор от малко по-късен период.
Около 50 поеми от Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Димитър Бояджиев, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Тома Измирлиев и Христо Смирненски звучат в спектакъла. Има и няколко текста на Алеко Константинов – негови писма, фрагменти от „Бай Ганьо“, тъй като господин Балкански е другият полюс. Той също е вписан, като прагматика, като права логика, като убеждение, като изразител на времето в този замисъл.
Проф. Младенова припомня думите на Чехов: „Интелигентът е човек с надличностно съзнание.“ Не мисля, че живеем във време, в което се търси дълбоко в душата отговора на кой съм, какво съм, защо съм, какво се иска от мен, какво да правя. Опасявам се, че доста по-лишена от интимно е човешката персона днес. Интимното е вече публично, смята тя. Според нея живеем във време на готови отговори без въпроси. В същото време, в хората, с които работи – актьори, творчески екипи се вижда темата събужда в тях тези неща. “Значи те не са мъртви, а просто са затиснати, потънали и могат да бъдат събудени и това е голямата цел на такива “експедиции”, на такива начинания. Там театърът има какво да прави – да раздвижи пластовете на хората. На тези, които правят, създават и на тези, които гледат, които са съучастници. Те не са пасивни зрители, още по-малко само консуматори на някакво забавление.
„За светлото, което бе“ премиерата беше на 24 април във Враца. Следващото представление ще бъде на 21 май.