Десетки са вече селищата в България, в които все по-осезаемо се усеща проблемът със сушата. Прогнозите до първото десетдневие на септември отново са за сухо време. Все пак се дава надежда с напомнянето, че дългосрочните предвиждания на времето не са на 100% сигурни. Липсата на дъжд обаче става все по-осезаема и много градове в България вече са на воден режим. Още преди седмица в Габровско обявиха, че се забранява поливането на градините. Още на 8-ми август бе въведен воден режим за селата Златевци и Милковци. Тамошната Община обяви, че водата ще се спира в 7.30 и ще се пуска в 19.30часа, поради намаления дебит във водоизточниците.
От месеци от безводието страда Велинград и района. В Софийска област положението също се усложнява. Драгоман четири дни беше без вода, според изявление на тамошния кмет, водоподаването ще се стабилизира в края на месец септември. Климатични промени и масова сеч на гори – това са причините, довели до пресъхването на водоизточниците – напомнят еколози.
От края на месец юли на воден режим е и Лозево – Шуменско, защото и трите му водоизточници са пресъхнали.
Доста намалява вода и в река Искър.
От световните медии
Човечеството трябва да се подготви за сериозен ответен удар през следващите няколко столетия от океаните и замръзналите зони на Земята. Това предупреждава голям доклад на ООН, достъп до който са получили от „Франс прес“.
Нашият дългогодишен навик да изхвърляме в атмосферата затоплящия планетата въглероден диоксид (CO2) е породил множество последици, започвайки от необратимо покачване на морското равнище, се подчертава в „Специалния доклад“ на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), най-авторитетната световна организация по темата, която обединява усилията на хиляди учени по света.
Всъщност причината е очевидна – всичко това е в резултат на климатичните промени
Дори при оптимистични сценарии, при които затоплянето е ограничено до два градуса по Целзий, на Земята вероятно ще има повече от 100 пъти увеличение на щетите, причинени от супербури, както и 280 млн. души, разселени заради покачването на морското равнище.
Покритите с лед или сняг райони на планетата, известни като криосфера, също са засегнати от затоплянето, предизвикано от човека, като ледените покривки намаляват с повече от 400 млрд. тона всяка година, а планински ледници, които са източник на прясна вода за около 1 млрд. души в Андите, Хималаите и другаде, са застрашени от изчезване.
Между 33 и 99 процента от вечната замръзналост в света също може да се разтопи до 2100 г., ако не се ограничат парниковите емисиите, което потенциално ще освободи въглеродна бомба от газове с парников ефект, констатират експертите.
Научният доклад, който се простира на 900 страници, е четвъртият подобен доклад на ООН за по-малко от година, като другите се фокусират върху ограничение на глобалното затопляне до 1,5 градуса, състоянието на биологичното разнообразие и начина на управление на горите и глобалната хранителна система.
И четирите доклада стигат до заключението, че човечеството трябва да промени начина, по който произвежда и консумира почти всичко, за да избегне най-тежките щети от климатичните промени и съсипването на околната среда.
Париж вече обяви климатично извънредно положение
Правителствата се събират в Монако следващия месец, за да разгледат официалното резюме на новия доклад. Въпреки че научните доказателства, събрани от хиляди научни изследвания от най-добрите експерти в света, не могат да бъдат модифицирани, дипломатите, с помощта на учените, ще спорят как да оформят научните констатации и какво да оставят или да не оставят от доклада.