Умишлено изчаках няколко дни, преди да взема и аз отношение по дипломатическия, политически и клептомански казус с нашия бивш посланик в САЩ. През това време вкупом родните средства за информация се постараха да омаловажат случая, да оневинят видната дипломатка, ако е възможно да изиграят стародавната схема за игнориране, бърза забрава и преминаване в графа „инцидентно-забравете”. Това не се случи благодарение на чуждите медии и сериозни неправителствени организации. А у нас единствено бившият премиер Ренета Инджова има смелостта да го каже директно: „Това е безпрецедентен и срамен скандал за родната дипломация и политика. Бе задължително премиерът Герджиков да вземе отношение, да порицае подобни изпълнения, за да запази достойнството на родната дипломация, да се разграничим от такива срамни постъпки.” Нищо такова не се случи, а наистина извършеното от Елена Поптодорова хвърля неприятна сянка върху България. Нека да си кажем направо – замазването на случая го прави по-неприятен, срамен и крайно смущаващ. Меко казано.
Самата Елена Поптодорова е знакова „птица” на политическия ни небосклон и съвсем звездата и не изгря с възшествието на Симеон, кадет Рилски и включването и в групата на „Паситата”, когато изгря дипломатическата и звезда през 2001 год. Тя е преди всичко тъмно-червена като политик. Още през 1990 год. е придърпана от Италия, където е изпратена и е говорител и заместник на ген. Любен Гоцев в предизборния щаб на БКП в изборите за Велико Народно събрание. Подписа Конституцията и стана депутат и в следващото 36 Народно събрание, където се прочу с това, че няколко пъти води лично делегация на Италиянската комунистическа партия в българския парламент/погледнете стенограмите от това време/. Минаваше като острие на социалистическата партия. Иначе в личен план като легенди са разнасяха историите на скандалите с мъжа и`/разбира се – офицер от Държавна сигурност/ заради нейната сърдечна дружба с печално известния Филип Боков. Доста депутати от това време ще ви разкажат прелюбопитни истории от почивната станция на Министерски съвет в Слънчев бряг, но айде да оставим пикантериите. По-важното е, че видната социалистка ни забърка в грандиозен дипломатически скандал, който няма аналог.
Оня ден гледам по една от националните телевизии Асен Агов, който са хвърли като съща Раймонда Диен да защитава „емоционалната” Поптодорова и едва ли не изкара случаят на летището в Полша като „нелепа случайност”. Унизително и тъжно. Заради нас самите – българите. На първо място вече писах за скандала от 1991 год. и пак подобен скандал в САЩ със същата персона, но веднага се хвърлиха един куп „свидетели”/Слатински, Маричков, П. Георгиев/ и разказаха за подобна случка в Лос Анджелис, но от … 1990 год., докато аз разказах за една случка, която се случи в хранителен магазин в градчето Сейнт Антъни в щата Минесота, но аз говорех за обвинение за кражба, но през … 1991 год. по времето на 36 НС. Председател бе Стефан Савов и той получи официална информация от американските власти, но с цената на всичко успя да запази в полу-тайна случая. Значи излиза, че в САЩ е имало два такива скандала, все свързани със същото лице!?
Скандалът във Варшава обаче оттекна зловещо в почти всички сериозни европейски вестници, прелетя и през океана, където Американският еврейски комитет взе светкавични мерки и отстрани веднага Поптодорова от поста, който заемаше. Нашето външно министерство и кабинетът мълчат зловещо.
Нека погледнем по-задълбочено какво се е случило. Най-необяснимото е, че самата Поптодорова е задържана чак три дни след кражбата и нейната първоначална версия, че „звъннал телефона и тя била разсеяна” просто рухна. Ето какво отговаря полската полиция: „Полската полиция записа кражба, извършена от гражданка на България в района на летището на Варшава. Случката е станала на 24-ти февруари. В един от безмитните магазини е открадната козметика на стойност 1600 злоти. След установяване на идентичността на заподозряната, тя е заловена на 27-ми февруари около 4 часа следобед в района на летището. Жената се призна за виновна, върна откраднатите неща и доброволно прие наказанието. След приключване на процедурите, тя е освободена“. Значи няма никакво недоразумение, грешка и т.н. Поптодорова си е прибрала крема за 400 долара в чантата и три дни си го държи на нощното шкафче, вероятно си го ползва и едва, когато и показали записите на камерите изведнъж се сетила и си „признала”.
Самата Елена се легитимира с български дипломатически паспорт, който при това бил пожизнен. Не вади личната си карта да се легитимира, а посяга към дипломатическия паспорт. Тук изникват поне три смущаващи въпроса. На първо място какви са тези пожизнени дипломатически паспорти, които съществуват в България?! Поинтересувах се и се оказа, че в целия Европейски съюз такова чудо няма, просто няма пожизнени дипломатически паспорти. За какви заслуги се дават? По какви причини? И въобще има ли нужда от тях? Толкова ли е богата страната ни? Сигурно и онази героиня Пръмова-Кунева и тя има пожизнен дипломатически паспорт?!
В тази крайно неприятна ситуация Поптодорова можеше да направи няколко елементарни действия, ако искаше поне частично да изчисти името си и те са следните: да поиска и покаже протокола от задържането си, но тогава щеше да лъсне безпощадната истина, че е задържана три дни след кражбата; да поиска видео запис от охранителните камери в магазина; да отстоява докрай първоначалната си позиция, а не да я сменя всеки ден и през това време американците да я гонят светкавично; да обясни защо се е легитимирала с дипломатически паспорт; да обясни защо точно е избрала крема „Орхидя империал” в магазина „Аалиа Бюти” 5 милиграма от който струва малко над 400 долара? И още куп въпроси могат да се зададат, но така или иначе резилът вече е сторен. Май всичко се дъвче по този начин, защото по полския наказателен закон извършителят на такава кражба подлежи на съдебно преследване за което се полага наказание затвор до години или солена глоба. Дали пък и затова не се е пресегнала към дипломатическия паспорт героинята
За съжаление и под сурдинка доста години в политическите среди се говори, че семейна трагедия още от средата на 80-те години е отключила заболяването клептомания у Елена Поптодорова, но се премълчават въпросите защо е изпратена като амбасадор точно в САЩ. Мълчи и нейният дипломатически патрон Соломон Паси. Въобще, не ни върви на посланици в САЩ. Само да припомня, че първият след 1989 год. бе прононсираният агент на ДС Огнян Пишев/винаги когато пиша това име го правя с отвращение, защото съм му чел гадното му досие!/. И още нещо. Въпреки че прекарва повечето си време в чужбина Ленчето Пптодорова много умело използва постовете си, за да се уреди с добри имоти в страната. Настрани от общественото внимание остана как преди години, по царско време, тя се сдоби с огромен апартамент в дипломатическия блок на „Цариградско шосе”. Тя замени панелка в „Младост” от 72 квадрата за апартамент от 155 квадрата в престижния квартал. И тогава скандалът се замаза и Ленчето веднага прехвърли огромния апартамент на сина си. Междувременно „забравя” да отбележи коректно това в имотната си декларация. Въобще – социалистически работи.
Мислех да пиша и анализирам още дълго този резил, който ни погоди Елена Поптодорова, но една случка от днес ми отне цялото красноречие. Седи в кварталното кафене синият ветеран и настоящ разочарован от всичко българин Гечо Паздерката от Кършияка, чете за подвизите на Ленчето, цъка с език и пак чете. Накрая свършва и се обръща към мен. Единственият му коментар бе: „Сигурно има социалисти по света, които не крадат, но българските социалисти крадат много!”.
Христо Марков