Триумф над невъзможното: Да изкачиш 914 метра с голи ръце и без въже

National Geographic отново показа висока класа, заснемайки филма „Сам на скалата“. Той представя алпинизма по автентичен начин, без помпозните знамена и словохвалства за героизъм и прочие, особено характерни за публикации в стил соц.

На церемонията по връчване на филмовите награди „Оскар“ 2019 г., продукцията на National Geographic „САМ НА СКАЛАТА“ (Free Solo), посветенa на 33-годишния  катерач Алекс Хонълд, спечели златната статуетка в категория Най-добър документален филм.

Във филма, най-изявеният соло катерач в света, се готви за най-дръзкото си приключение до днес – изкачването на високата 1000 м скала „Ел Капитан“ в Национален парк „Йосемити“ без въже или предпазна екипировка.

Филмът, носител на „Оскар“ и БАФТА, беше излъчен в България в началото на месец март по National Geographic.

В човешкия мозък има място, голямо колко бадем, наречено амигдала. То е отговорно за усещането за страх. При 33-годишния Алекс Хонълд амигдалата функционира по различен начин и в комбинация с физическата му издръжливост го превърна в най-известния свободен катерач в историята.

През 2017 г. американецът стана първият човек в света, изкачил 914-метровата скала „Ел Капитан” в националния парк „Йосемити“ с голи ръце и без осигурително въже.

„Не правя нищо специално, за да подготвя ръцете си за натоварването. Те просто са резултат от 20 години, прекарани в катерене. Мисля, че ако цял живот учиш да се хващаш за малки издатини и да се държиш за ръба на скала, ръцете ти просто стават големи и силни, случва се от само себе си. Има няколко начина катерачите да тренират пръстите си, за да заякнат, например висенето от дъска, което значи да висиш на връхчетата на пръстите си от малко парче дърво и да се набираш, за да заякнат предмишниците”, разказа Алекс Хонълд.

„Никога не съм правил психически тренировки като медитация или упражнения за съсредоточаване, но съм прекарал много време в изкачване без въже и всъщност това е моята психическа подготовка.

При много изкачвания в живота ми ми е било трудно и предизвикателно по някакъв начин, изпитвал съм страх, притеснение, че има опасност да умра, ако направя грешка. Точно такива страшни случки ме накараха да се подготвя много сериозно за „Ел Капитан”. Знаех, че ако искам да го изкача без въже, трябва да се подготвя по различен начин, защото беше по-висок и по-труден.

Катеренето се развива като спорт стремглаво в последните 10-15 години, следващата година катеренето ще бъде дисциплина в Олимпийските игри, което ще направи чудеса за спорта като цяло. Това е страхотно, защото обичам катеренето, случили са ми се страхотни неща, благодарение на него и се радвам да виждам други хора да му се наслаждават така, както аз”  – споделя катерачът в интервю за National Geographic.

– Каква беше реакцията ви, когато разбрахте, че филмът е  номиниран за Оскар?

„ Беше страхотно, всички празнувахме. Обадих се веднага, щом разбрах, на създателите на филма. За мен номинацията не е от такова голямо значение, колкото за създателите на филма. Моята цел винаги е била да се кача на Ел Кап без въжета и успях да го направя с много труд. Ще съм горд, ако Академията отличи филма, но за мен това не променя постижението ми. Докато за създателите на филма е много по-важно, защото това са техни колеги, хора на които се възхищават, но аз не съм кинодеец, не ме интересува особено Академията – разбира се с цялото ми уважение към нея.

Има много места, на които искам да отида на експедиция лятото, Каракорам в Пакистан е такова място, да се изкача по големи гранитни стени със значителна височина, но ще видим. Има неограничен брой предизвикателства за катерене по света, но не знам дали някое от тях ще бъде толкова важно за мен, колкото идеята за изкачване без въже на „Ел Капитан”.