Почти една трета от селата у нас губят правото да избират сами кметовете си след последните промени в Изборния кодекс. Това показват данните от информационната система на Националния статистически институт.
Само 1709 от всички 4999 села отговарят на въведеното от парламента изискване да са с население над 350 души, за да може сами да избират своя кмет. На останалите 3290 села пък ще бъде назначаван кметски наместник.
За сравнение на последните местни избори, които се проведоха в края на миналата година бройката на тези, които сами избраха своя управник, бе значително по-голяма – общо 3140 села. Това беше възможно, тъй като тогава все още важеше условието, че избори за кмет се провеждат в села с население над 100 души. Това рязко смъкване на прага пък се случи при предпоследните кръпки в изборното законодателство, когато на власт беше предходното мнозинство в парламента. Тогавашният вариант на закона, придобил популярност като кодекса „Манолова“, тъй като двигател на поправките беше тогавашният депутат и днешен омбудсман Мая Манолова, всъщност отмени прага от 350 души, който беше валиден години наред, и го смъкна на 100 човека население.
На практика две години по-късно и след няколко среднощни дебати в парламента, правилата отново бяха върнати в стария им вариант. Така на следващите местни избори през 2019 г. около една трета от българските села отново няма да могат да си избират сами кметовете, както бе и на вота през 2011 г.