За Радослав Генев рисуването е професия. Но и нещо повече. Не само защото е внук на Слави Генев. От известно време той е уредник в Галерията “Проф. Васил Захариев”. Повечето самоковци, които се интересуват малко повече от града си, знаят, че баща му Гено, даде много от себе си, докато работеше в Графичната база. Ради израсна там – сред творците, които канеше баща му, сред художниците, които идваха на пленери и пътят им минаваше през Графичната.
Радослав е роден в София през 1987г. Средното му образование е от Професионалната гимназия по туризъм, специалност “Мениджмънд в хотелиерството”. Завърши Художествената академия, специалност “Графика” при доцент Димо Колибаров. От 2014г. членува в Съюза на българските художници. Участвал е в самостоятелни и международни изложби, пленери по живопис и графика. През тази година участва в Международно трианале на графиката и рисунките в Банкок. Една от графиките му бе избрана за изложба, в която експонираха творби и на други художници от цял свят. Изложбата бе открита през месец май.
Миналата година Ради подреди творбите си от Париж в столичата Галерия “Финес”. При откриването Радослав бе представен от проф. Николай Майсторов и галериста Маряна Табакова. Според Майсторов Радослав Генев е усвоил разнообразни техники и е наследил от дядо си чувствителността към детайла и контура.
-Г-н Генев, какво е да си дете на поколения творци?
-Първият ми учител е моят дядо, Слави Генев, защото съм израснал с неговите картини вкъщи. От 4-годишна възраст обичам да рисувам. Това е моето призвание. Мечтаех да стана художник като дядо ми.
-Ти израсна в Графичната база. Кои са най-силните ти впечатления?
-Да, баща ми беше там графичен печатар. Идваха много художници, не само от България, а и от други страни – Япония, САЩ, от Европа. Атмосферата беше много приятна.
-Любими художници?
-Френските импресионисти – Клод Моне, Огюст Реноар, Огюст Роден, Алфред Сислей.
-Преди известно време беше във Франция. По какъв повод?
-Преди две години спечелих награда от Международния център за изкуства в Париж и бях там два месеца. В СИТЕ-то.
-Усети ли свободата и духа на Франция?
-Да, в Париж има толкова много красота, събрана на едно място! Много приятно беше, това е едно незабравимо преживяване. Нарисуваните картини ги представих на изложба в СИТЕ, поканих колегите да я посетят. Беше отворено ателие, имаше хора от 11 държави, както и французи. Французите са изключително добронамерени хора. Приятелствата, това бе част от най-хубавото в преживяванията в Париж. Продължаваме да общуваме по интернет. Изпратих мартенички на приятелите си от Канада, Аржентина, също картички, албуми… Едни от любимите ми места в Париж са около Айфеловата кула, порт “Арсенал” и други.
-Кое е любимото ти място в Самоков?
-Девическият манастир и “Лаго”. За мен е интересен градският пейзаж. Но и пейзажите в природата, светлината, която дава различни стойности на обекта. Хармонията в природата винаги ме е вълнувала и се опитвам да я пресъздавам чрез моя светоглед.
-Приятно ли ти е да работиш в Галерията?
-О, да, разбира се. Интересно ми е, има посетители и е приятно да съм сред изкуството. Галерията е жива, пулсираща, динамична и общуваща. В двете зали експозицията е постоянна – на самоковските майстори, а в първата е временна. В момента все още е експозицията на Дончева.
Десислава Стоянова