Представят книгата за Дебелянов на самоковеца Тихомир Геров

Сарафската къща и Къща музей „Димчо Дебелянов“ – гр. Копривщица ще представят пред самоковци преиздадената книга на самоковеца Тихомир Геров „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“. Представянето ще започне в 17.30 часа на 25-ти ноември в Сарафската къща. Аудиторията ще може да разговаря с издателите, с Дойчо Иванов – уредник на Къща музей „Димчо Дебелянов и с академик Иван Радев, чиято е идеята за преиздаване на книгата.

„Ще започна въвеждащите си думи с важно за мен признание. То мотивира част от усилията ми книгата „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“ (1957) на Тихомир Геров да се появи отново пред съда на читателя. Разбира се, като повод това да стане – сам по себе си достатъчен и достоен! – е дължимата почит към класика на българската лирика и стогодишнината от неговата гибел. Но ако за всяка друга от посветените му в миналото – била тя на Владимир Русалиев или Людмил Стоянов – преиздаването днес е риск, тук той е напълно оправдан. Тя в продължение на десетилетия е владяла съзнанието на автора си и е дълбоко преживяна и изстрадана от него книга – рязко контрастираща на дотогава излезлите за личността и лириката на поета, ненамерила отклик от страна на литературната критика, в много от случаите загърбвана от изследвачите. Книга – своеобразен и скромен аналог на съдбата на непрежалимия Дебелянов… Книгат  е започната през 30-те, но е завършена през 50-те години с властващата тогава представа за войните 1912-1918 г. като завоевателни и империалистически, с коренно променилия се политически режим на живот. Не искам да кажа, че в случая и Унгарските събития от 1956 г. са си казали думата. Само ще напомня, че и двата съхранени машинописни варианта на ръкописа като цяло са без тия два паратекстови елемента – заглавието и жанра, т.е. са продукт на крайния момент в неговата съдба…

Така или иначе, съдържанието на издадената книга ни убеждава категорично, че авторът й не остава в рамките на събитийното, запълнило престоя на Дебелянов „в казармата“ и „на фронта“. Той вижда задачата си в много по-широки параметри както спрямо засегнатите факти и ситуации – възстановка на поведението на поета сред присъщата им сурова и напрегната действителност, така и спрямо аргументите за непресекналите му духовни ламтежи, за поддържаната у него обсебеност от литературата, за продължилите интелектуални контакти с Н. Лилиев, Д. Подвързачов, Н. Райнов, Гео Милев, за верността му на стиха и творчеството. Страниците, издържани в този дух, нямат случаен характер – нито по заемано място, нито като равнище на интерпретация. Загърбили обичайната емоционална фразистика, те спечелват читателя с автентичността на свидетелствата си за един или друг поетически замисъл, с безспорния професионализъм на коментара и преценките си. Благодарение на така следвания формат, завършената книга въплъщава необичайна за жанра „спомени“ практика – умело и задълбочено съчетала мемоарно-биографичното с литературно-интерпретационното начало….

Тихомир Геров е бил българист-филолог, уважаван учител по литература и директор на Самоковската гимназия, авторът обаче съумява да разшири задачата си. Той разкрива образа на Дебелянов на една много по-широка основа – възстановявайки неговите изповеди и споделяни впечатления, вниквайки в морала му при общуване с околните, оповестявайки и преки свидетелства за сложността на неговата душевност, за дълбочините на неговата чувствителност и т.н….

Мислена и писана неотклонно с респект към личността и делото на Дебелянов в продължение на 25 години, пред нас е една по своему новаторска, изстрадана книга. Постигната със средствата на доказан професионализъм, тя се превръща – и до сега си остава! – незаменим класически труд, посветен на човека и поета. Прави чест на Тихомир Геров, че във всеки от дяловете на книгата се е придържал към иначе скромно звучащото верую, гарантирало голяма част от достойнствата на текста като цяло: „Помъчих се да бъда крайно добросъвестен, за да има работата ми документална стойност“….

Рязко контрастиращ на тогавашните писания за представителите на символизма, сред които е и Димчо Дебелянов, със строгата си документалност, овладян патос и несъобразяване с конюнктурата, през 1956 г. ръкописът на Тих. Геров не среща одобрението на Военно издателство. Излязла по-късно, на следващата година в изд. „Български писател“, книгата остава почти незабелязана от литературната критика. Благодарение на своите достойнства обаче, твърде скоро се превръща в библиографска рядкост. И още по-важното и показателното. Въпреки появата на редица монографии и очерци от изтъкнати литературоведи в наше време, със свидетелствата, обобщенията и преценките си „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“ от Тихомир Геров и днес запазва своето място на необходимо за Дебеляновите читатели и интерпретатори изследване. Ето защо, в навечерието на 100 години от смъртта на поета, преиздаването на тази книга е повече от естествено и необходимо.

Съдбовността на книгата „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“, която Тихомир Геров създава, с нейната роля спрямо посмъртното битие и поддържаната памет на поета, по своему налага своя отпечатък и върху житейски път на самия автор. След посочените издателски перипетии тя се появява на книжния пазар в началото на 1957 г. В издателското каре е отбелязано: „Редактор Петър Пондев, тираж 4000 екз., дадена за набор на 20.I.1957 г., излязла от печат на 28.II. 1957 г.“. Убеден, че тя твърдо е поела път към читателя, два месеца преди излизането й  Тихомир Геров предава Богу дух“ – пише в предговора на книгата академик Иван Радев.