Най-уважаваният педагог от Самоков и директор на Профилирана гимназия “Константин Фотинов” се разпалака от вълнение пред препълнената зала на Читалището. Учениците от Гимназията организираха бенефис по повод пенсионирането му. Славов дойде на последната си среща с тях, облечен по младежки – с дънки и риза, и обичайно се държа естествено и свойски с учениците, не с помпозност, а със скъсена дистанция.
“Всички ученици на ПГ “Константин Фотинов” организирахме бенефиса, след като разбрахме новината за пенсионирането му. За него беше изненада. На мен ми преподаваше по история. Страхотен човек” – сподели пред в. “Самоков инфо” Мариян Гребенчарски – един от инициаторите и организатор на бенефиса. Той лично посрещаше гостите на събитието и ги приветства при влизането им залата.
Поздравиха го много бивши и настоящи учители.
Артистите от училището Вероника Георгиева, Любомир Михайлов и много други изиграха скечове, имитираха отношенията между него и съпругата му, музикантите Николай Войнов, Божидара Трохарова и Алекс Веждаров и акордеонистката Ирена Рогачева изпълниха с мелодии залата. Танцуваха няколко пъти “Детелинките”. Бе показано как ученикът Крумчо държи изпит по история при проф. Кирил Славов.
Думата взеха випускници от 70-те, 80-те и 90-те години, имаше много емоции.
Заместник-кметът Люба Кленова изчете поздравителния адрес от кмета Георгиев. Той му пожела и за в бъдеще да утвърждава устоите на образованието
На сцената да поздравят Славов се качиха Латинка Щъркелова – шеф на Младежкия дом в Самоков, ученичка от випсук 79. Тя акцентира върху себераздаването на Славов.
“Изключително ми е приятно да присъствам на Вашето тържество. Представител съм на випсук 1979г. и ние може би сме първия Ваш випуск. Вече сме зрели хора, реализирани в професията, със семейства, посрещнали сме много житейски уроци, но един от най-ценните, които получихме от Вас е урокът да бъде искрени и да сме добри приятели. Затова сме Ви подготвили един малко нетрадиционнен подарък – учебникът, по който Вие ни преподавахте. Връчваме ви го с уважение и Ви пожелаваме да сте здрав и да обичате своите ученици както досега, да бъдете на нашите абитуриентски срещи, защото и ние много Ви обичаме. Възрастта не е от значение, важното е как стои, а на Вас Ви отива много” – каза развълнувано д-р Светла Николова.
Поздравителен адрес от 1981г. сподели д-р Николов. “Това е тържество на нетрадиционните неща. Понеже в живота много фактори и хора могат да го вгорчат, ние сме Ви приготвили една торта, за да Ви е сладък. Бъди жив и здрав” – каза д-р Николов.
Залата се взриви от аплодисменти и овации при появата на съпругата на Славов – Йорданка Годинякова. “Чувствам се наистина щастлива, благодаря за скеча, видях как ще изглеждам след още 45 години. Щастлива бях да работя при него. А у нас, когато го ядосвах, бягаше в Гимназията, а сега 24 часа ще бъде само с мен! Киро, мисли му” – думите й бяха последвани от смях и аплаузи.
“Искаме да му благодарим за търпението, за усилията и отношението пред всички вас” – бяха част от думите на водещите Християна Виденова и Светлин Николов.
Славов е директор на гимназията от 28 години. Започва трудовия си стаж в Спортното училище, учителства в т.нар. УТР, сега ОПУ “Неофит Рилски”, няколко години е в Историческия музей, след това е назначен за помощник-директор на Гимназията. От 1-ви септември 1988г. е директор. “Гимназията пожъна много успехи. Участвахме във фестивали на театъра, включително и на немски език, изявихме се в Габрово, Ловеч, Троян, Албена и други; възобновихме училищното радио, имаме множество награди от фестивали и конкурси. Танцова формация “Детелинките” също печели множество награди, сред които от Балканския фестивал за фолклор. На олимпиадите нашите ученици печелят успехи, а тази година Гимназията се нареди на 65 място от 1256 училища в цялата страна. Шампиони са и спортистите от баскетболия, волейболния и футболен отбори. “И всичко това нямаше да постигнем без помощта на г-н Славов” – споделиха водещите.
На финала Славов бе приканен да извика за последен път знаменосците на своето училище, след това удари последният училищен звънец и падна на колене, за да целуне училищното знаме.
“Г-не, дойде вашият ред да кажете клетвата на училището” – призоваха учениците и Славов се закле да бъде свързан завинаги с школото, което ръководеше досега. Нямаше човек в залата, който да успее да сдържи сълзите си при целуването на знамето и полагането на клетвата. Всички бяха на крака и се вълнуваха заедно с Кирил Славов, който остава в историята на образованието в Самоковско като уважаван учител по история, директор, който успя да се запази от влизане в партийни люпилни и интриги с властта, от сблъсъци с колеги и родители. Дипломатичен и същевременно своенравен, директор, който държи на учителите си и на авторитета на училището, строг, но и човечен към учениците, с чувство за хумор, което се проявява на точното място, без да е грубо и просташко. На качествата на директора Славов биха завидели не само негови колеги, но и хора, които са на ръководни постове.
Десислава Стоянова
