Млад поет се срещна завчера с ученици от Гимназията по туризъм. Пламен Димитров признава, че в Самоков обича да идва, защото има много приятели. С тях той сподели новите си проекти. Очаква тази година да е още по-добра за творческите му планове. Скоро ще можем да го гледаме в нов български сериал, който ще бъде излъчен в национален ефир. А
след дни ще разбере дали е одобрен и за друга кино лента, кастингът бил наскоро. След седмици ще излезе от печат и поредната му стихосбирка.
Пламен е от Плевен, но читателите му са от цяла България и на различна възраст. Още при издаването на първата стихосбирка, „Душата ми е чиста“, го сравняват с Яворов. Много певци проявяват интерес към текстовете му и искат да станат част от репертоара им.
„Не копирам Яворов, читателите ми ме сравняват с него. Стиховете ми са лирични, много ми е трудно да пиша весело, аз съм силен в баладите“ – казва творецът. Не крие, че харесва Яворов, както и всички български класици. Един от любимите му поети е Евтим Евтимов, а от от по-младите – Анастасия Мавродиева. Почнал да ходи до библиотеката с майка си, като бил едва 4-годишен, още тогава се научил да чете. Едно от стихотворенията му, „Благодарност“, което се харесва много, е посветено на майката. „В този стих излях емоциите си. За мен е много важен, защото е посветен на майка ми“ – споделя Пламен за стихотворението, което е доста трогателно и почти винаги разплаква читатели и слушатели. „Пиша, когато имам нужда да споделя емоциите си“ – пояснява кратко поетът.
Пламен няма роднини, които са в арта. „Само аз съм се пръкнал поет“ – казва с усмивка Пламен Димитров. А приятелите му казват за него, че е малко тъжен в поезията си, но римите звучат добре, не са търсени, а идват отвътре. „Пламен е позитивен човек и много добър приятел“ – казват за него в Гимназията по туризъм в Самоков.
„Изразявам чувствата си чрез поезията. Не обичам да споделям по друг начин, а чрез стихове. Римата идва сама. Когато преди години излезе „Душата ми е чиста“, не съм се и надявал, че ще бъде толкова търсена“ – казва още Пламен. За издаването на книгите помагат спонсори и Пламен е доволен от издателствата, които са доста активни и в разпространението.
От тригодишен свири на акордеон, учил е в 
Музикално училище пиано, солфеж и народно пеене. Не е свирил в състави, защото осъзнал, че силната му страна е писането и решил да го развива.
„Уважавай хората по пътя си нагоре, защото, като слизаш надолу, ще ги срещнеш отново“ – е съветът на младия талант.
„Аз съм вярващ човек. Каквото трябва да се случи, ще се случи. Никой не може да избяга от съдбата си. Поезията ми е лирична“ – казва той.
„Любовта болка ли е?“ – питат читателите, провокирани от стиховете му. „Любовта си има начало и край, няма нищо вечно. Трябва да се насладим на момента. В един момент всичко свършва. И с любовта е така – започва с пърхане на пеперуди в стомаха и свършва с болката в сърцето“.
Десислава Стоянова