Памет за генерал Катранджиев

red

Утре съветниците ще гласуват предложение относно удостояване на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев със званието „Почетен гражданин на Самоков“. Предлага се да бъде удостоен с отличието заради значителната му роля за защитата на суверенитета и териториалната цялост на България и участието му като български генерал във войните за национално обединение на страната ни.

Тодор Катранджиев е воювал на множество фронтове – припомнят във ФБ самоковци. Според наши съграждани е необходимо професионалисти да извадят на бял свят цялостната му биография. „Той воюва на ТРИ фронта – Добруджа, Серетски и Македония с Албания. Той е единственият български генерал, ранен в бой, повел войските си в атака срещу враговете на България. Това е уникален факт, отразен дори в европейската преса“ – коментира се в социалните мрежи.

Роден е в Самоков на 20.02.1861 г. През 1878 г., на 20 април е взет за новобранец.

През 1882 г. – придобива четирикласно гимназиално образование и постъпва във военно училище. През 1884 г придобива офицерски чин. Участва в сръбско-българската война, 1885 г. при Сливница и Пирот. Награден е с орден за храброст четвърта степен.

Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев като началник на Сборната дивизия по време на Първата световна война, 1916-1918г.

сн. негов портрет на върха на славата му с всички бойни отличия и награди. “Изгубената България“.

„Участник в ЧЕТИРИ ВОЙНИ на България:
Сръбско-българската от 1885г.
Балканската от 1912-1913г.
Междусъюзническата от 1913г.
Първата световна война 1915-1918г.
Победени от него лично врагове на България, както следва:
Сърби – 1885г.
Турци – 1912-1913г.
Сърби – 1913г.
Румънци, руснаци, сърби, французи – европейци и от колониите, италианци, гърци, албанци наемници на Антантата – 1916-1918г. на три фронта – Добруджа, река Серет, Македония с Албания до река Шкумба.
До края на войната е НЕПОБЕДИМ. Като командващ всички български войски в Западна Македония в състав неговата Сборна дивизия, 1-ва Софйска дивизия, 6-та Бдинска дивизия, 302-ра дивизия в края на септември 1918г. и началото на октомври 1918г. той е готов да атакува във фланг съглашенската групировка, пробила при Добро поле и бавно настъпваща на север от страх, и да я бие наред, както винаги е правил. Но няма кой да му даде тази заповед, с която би спасил и Българската армия, и фронта. После той организира в условията на принудително заложничество БЕЗПРЕЦЕДЕНТНАТА АКЦИЯ ПО СПАСЯВАНЕ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ БОЙНИ ЗНАМЕНА. Изпълнителите са неговите храбри подчинени офицери, подофицери и войници. Заповедта за акцията обаче е негова. Акцията е успешна. Всички български бойни знамена са укрити и спасени. Това е последният му подвиг в името на България и за опазване на честта и достойнството на славната й войска
Още приживе той като “човек на дълга, труда и храбростта“ строи свой паметник за бъдещия си “вечен гроб“ в Централните софийски гробища, където е погребан след смъртта му през 1945г.
Неговият паметник е с историческа значимост. Така той доказва на практика, че освен военачалник е и с много силно развито чувство на историзъм, което е видно и от книгите, които е написал – над 30 авторски заглавия, една част от които остават забранени от казионните историци и съответно непознати за масата българи и до днес.
Той решава да увековечи за поколенията след него своите победи на бойното поле, които са и такива на цялата Българска армия. На паметника си изписва своето име и чин с рождена дата, по-късно е добавена датата на смъртта му, изобразява български кръст “За храброст“ и нарежда да изпишат битките, в които е участвал и побеждавал в цели четири войни на България от 1885г. до 1918г.:
 Сливница и Пирот – 1885г.
 Люле-Бургас – Тюркбей -1912г.
 Добрич – Кобадин – 1916г.
 Ранен в атаката при село Каралий, 14.09.1916г. – единствен ранен български генерал на фронта в Добруджа, повел в атака своите войници срещу руските агресори.
 Серет – Питулици – 1917г.
 Охрид – Преспа – Шкумба – 1918г.“ – припомня Янко Гочев.

 

През 1890 г. като капитан постъпва в Брюкселската висша военна академия с френски език. През 1893 г. е зачислен към Генералния щаб на българската армия. Последователно бива адютант към щаба на дивизия, началник на отдела в министерството на войната и преподавател във Военно училище. Получава чиновете – майор, подполковник и полковник. Като командир на бригада участва в балканската и междусъюзническите войни – 1912-13 г. През 1914 г. е произведен в чин „Генерал“. Участва в първата световна война 1916-17 г. като началник на войските от варненски укрепен пункт. През 1916 г. навлиза с войските си в Добрич и освобождава града от румънска окупация. Получава чин генерал лейтенант и е награден с Орден за „военна заслуга“ – 01.01.1919 г. Автор е на много книги, включително и за самоковския хайдутин Чакър войвода.

Умира на 25 януари 1945 г. в София.

сн. ФБ, Янко Гочев