В мълчана изворна вода престояха пръстените и бяха наречени за здраве, късмет и берекет от Илияна Илиева
Кметът на село Шипочан, Здравко Пенев, посрещна първите часове на утрото на новата година с отворени врати на кметството, домашно вино и вкусна трапеза. Усмивки, добра дума от сърце и душа, пожелания за здраве и берекет, баница и гозба от телешко Здравко Пенев сподели със своите съселяни точно на 1-ви януари сутринта.
Мраз и студ са сковали красивата река Шипочница, която сече на две романтичното селце, но на мегдана, отакак село се помни, на 1-и януари винаги има пръстенарка, заобиколена от щастливи хора.
Всяка година с ритуал и поставяне на пръстените в мълчана, изворна вода, под трендафил, на луна, в точно определен ден, започва подготовката на Васильовден в Шипочан. Месец преди празника кметът Пенев се събира с хора от селото и обсъждат на коя девойка от Шипочан да дадат право да нарича за местни и гости на селото.
Казват, че годината, в която момата е ладувала, е най-щастливата за нея през живота й. Тази година пръстенарка бе Илияна Илиева, която има опит, защото за пръв път била пръстенарка, когато била на 16. Тази година за трети път тя изрече най-хубавите пожелания за Васильовден. На едни тази година се падна сватба, за други нов дом, кола, на някои бе обещана голяма печалба от лотарията. Всички обаче най-много си пожелаха годината да е здрава – за тях и близките им, а Илияна добави да е здрава и за селото, да се върнат към него младите хора, за да не пустеят къщята, а да им димят комините.
Илияна живее в Самоков, но все гледа да е в Шипочан, щом е свободна. “В годинаите, в които ладувах, бях много щастлива, пръстенарството ми досенесе и много любов” – признава с усмивка Илияна. Майка и, Ана, е от Говедарци, баща й, Илия, е от Шипочан. За да влезе в ролята на пръстенарка, Илияна беше пременена в дрехи от прабаба й. “Лободан се нарича носията” – уточни майката на Илияна. Тя е студентка в Благоевград и в Новогодишната нощ била с приятели, но сутринта наранина беше първа на мегдана в Шипочан, за да нарече за вяра, надежда и любов и да поведе хорото.
Първи помощници на кмета Здравко Пенев за Васильовден бяха най-добрите музиканти от оркестър “Самоков” с ръководител Иван Велчев. “Ще направиме Казачето /Георги Казаков, ред./ почетен гражданин на Шипочан” – обещаха празнично от местното читалище, понеже Георги е винаги в селото за събори и празници.
Първи на хорото се хванаха и музикантите на Борислав Искров от Фолклорен танцов ансамбъл “Самоков”. Сред най-неуморните игроорци беше Борислав Гарчев.
На кмета Здравко Пенев помогна секретарят на местното читалище “Просвета” Димитър Тодоров. Баниците с късмети за Васильоведен бяха с тънки точени в зори кори и сладка и солена плънка. Майстор им беше Катя Чолакова, а на гозбата с телешко баш кулинарката Цветанка.