На 94 години, в четвъртък, 5 септември, почина скиорът Георги Димитров-Гошето. Той е първият от родния ни ски спорт, който успява да се доближи до световния елит. Исторически за ските ни остава неговият сборен резултат от олимпийски постижения в Кортина д”Aампецо (Ит) 1956 г. Димитров е 6-и на комбинация (само за световно първенство), 13-и на слалом, 18-и на спускане (и то с падане!) и 34-и на гигантски слалом. Още по-стойностен е успехът му следващата, 1957 г. в Мадона ди Кампилио (Италия), за известната купа „Тре тре“ (световната купа започва след 10 г.). Участват всички най-силни алпийци в света, за разлика от олимпийските стартове, където ограничението е 4 квоти в дисциплина за 1 страна. В Мадона Димитров е 7-и на гиг. слалом, след световните величия Егон Цимерман (Австрия), Шарл Бозон (Франция), още трима австрийци и най-добрият италианец Бруно Алберти.
Димитров има 3 олимпийски участия като състезател: Осло 1952, Кортина 1956 и Скуо Вели (САЩ) 1960, а като треньор Инсбрук (Австрия) 1964 г.
Георги Димитров е роден на 10 април 1930 г. в Самоков. Между 1949 и 1962 г. е 23 пъти шампион на България във всички алпийски дисциплини. Участва на зимните олимпийски игри в Осло (1952), Кортина д’Ампецо (1956) и Скуо Вели (1960). През 1964 г. в Инсбрук е треньор. През 1959 г. става световен студентски шампион в слалома.
Най-добрите му класирания са 6-о място в алпийската комбинация, 13-о на слалом, 18-о на спускане и 7-о на гигантски слалом; първите 3 са постигнати на олимпийските игри в Кортина д’Ампецо през 1956 г., а 7-ото място в гигантския слалом – в Мадона ди Кампилио през 1957 г.
13-ото място на слалом остава най-доброто класиране на български състезател до 1980 година.
Поклонението се състоя в столичната църква „Свети Седмочисленици“, на 8 септември, неделя.
снимка: Уикипедия