Днес в България се почита Левски. Личност важна от историята на България. Писано е много за него, а излезлите в последните години анализи на личността му дават по-пълна представа за значението му, за образа му, който в литературата и в историята бе ненужно идеолгизиран в стила на живот по време на соца, когато супергероите нямаха нищо общо с човека. С и без суперлативите, издигащи в култ личностите, Левски си остава Левски и не се нуждае от гръмки слова, понеже делото му е едно от най-значимите за България.
Следва текст на Даниела Горчева
На 19 февруари почитаме паметта на Апостола на българската свобода – Васил Левски. Левски, с когото често се спекулира политически, включително от нагли русофилски и рубладжийски партийки и организации, които милеят не за България, а за Русия, често е забравян като личност.
А той е бил весел човек, широко скроена душа, влюбен в българските народни песни и сам великолепен певец.
В едно от писмата си до Кирил Тулешков Христо Ботев пише:
„Приятелят ми Левски, с когото живея, е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критично положение, той тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дена, а той пее и се е весел. Вечер, дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очи, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку с подобни личности!“
Панайот Хитов също отбелязва певческия талант на своя знаменосец, който бил „неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец“.
Нека да припомня отново следната история, разказана от Мария Буюклиева от село Войнягово. Тя е свързана с любимата песен на Апостола.
Една вечер Кольо Бочевски отива при Левски и му казва:
„Да знайш за кво съм дошъл. В ниделя жъ съ жена. Дудой дъ тъ покана на сватбата дъ ми додиш”.
А той му отговаря: „Хубаво братко, че мъ каниш, но кат си нямам пукнат грош в джеба какво жъ подам на невястата да мъ запомни?”.
Слушай Даскале! Не ти щем подараку. Жъ додиш, сватбата да ми красиш, жъ ми попейш и жъ ми поиграйш”.
И така, в неделята сватбата тръгнала към Кольови. Пред вратата му се събрал много народ. И Левски бил там, най-отпред. Ама той не изчакал навалицата и прескочил високия дувар. Като го видяли сватбарите отишли да видят как Даскал Васил успя да прескочи толкова висок дувар. Всички се слисали, а бай Ангел свалил шапката, ударил я в земята и казал:
„Брей такъв пъргав чиляк само в Стара планинъ може да се роди. Бравос, Даскале!”.
Когато застанали младоженците да ги даряват, Левски също се наредил и казал: „Аз ще подаря на Кольо този големият нож, за да може да коли не само прасетата, но и най-големите свине. Да е честит Кольо и на двама ви. Дано, вашти деца се родят в свободно Българско!”.
Селяните го чули и се просълзили.
На сватбата като наредили вече трапезата Левски казал: „Чакайте бе братя, жъ седнъ между вас да няма обидени!”.
И като викне та запей, чак тавана продънил. То било глас, то било чудо:
„Какво е цвете Нено, Нениле, цвете цъфнало, цвете цъфнало „…
Песента може да чуете тук:
http://www.bulgaren.org/…/какво-е-цвете-цъфнало-е-любимат…/…