“Ако беха влезли в стаята, щех да гърмим” – казва пострадалият
Пореден случай с нападнат дом на възрастен човек. Атаките на крадците са нещо обичайно за страната ни, както и за територията на Самоковско. Сюжетът на кримито е сходен – младите са в чужбина, родителите остават сами в къщите си и започва тормозът. От всякакъв характер. Полицията, оказва се, че няма какво да разследва, защото в къщата са намерени и откраднати само 20лв. На крадеца не са били нужни нито старите завивки на човека, нито вехтите му дрехи, нито зъбните му протези, нито загорялата посуда и останките от храна на масата…
Пострадалият е посъветван да си пусне жалба в управлението в Самоков, но това той не може да стори, понеже е на възраст и ходи трудно.
Нападението в дома на А. Боюков от село Белчин станало в нощта срещу трети март. Той предполага, че било около 5 сутринта. Събудил го шум от съседната стая. Сторило му се, че някой иска да влезе през прозореца. Останал да лежи буден в леглото, да се ослушва и да очаква присъдата в собствения си дом. Макар че не чува добре, напрегнал срлух. След малко столът, с който бил подпрял вратата на стаята, в която спял, паднал. След минути някой излязъл през входната врата.
Сутринта Боюков, станал, отишъл в другата стая, да види какво става, но се подхлъзнал от счупените стъкла на прозореца, паднал и си ударил главата в шкафа. Видял, че саксиите от прозореца били паднали, другият прозорец бил счупен.Оцелели били зъбните му протези, те били прибутани в края на прозореца.
Сутринта при него дошъл човекът, който се грижи за него, приятелят му – Ушанов, от селото, и се обадили в полицията. Установило се, че от якето, което било закачено в коридора, липсват 22 лв. и стотинки.
След сигнала до полицията дошли Христо Йотовски и още двама. “Разпитваха и разследваха, казаха, че ще има следствие и добавиха: “20лв. – не е кражба и няма какво да направим повече”. Боюков не е пускал жалба, защото не може да отиде до полицията – “Мъчно се движа” – казва той.
“Очаквах такова нещо и бях подпрял със стол вратата на стаята, в която спя. Падна столът, чух шум, но не станах, чаках да влезе. Като падна столът, се изплаших много – да не влезе при мен. Шумът от счупеното оттатък и падналият стол ме събуди. Ако не беше паднал столът и той беше влязъл вътре, щях да го убия на место. Щом полицията не работи – ще гърмиме” – казва пострадалият, за който шокът и уплахът са доста сериозни.
По време на обира Боюков само се ослушвал, предпочел да мълчи, защото не знаел колко души били. Имал законно притежаван пистолет. 60 години бил ловджия.
От нападението все се напряга и тормози – дали някой пак няма да влезе, да го ограби и нарани. “Да те е страх да замръкнеш в собствения си дом” – коментират хора от селото.
Човекът, който се грижи за него, оправил стъклото на прозореца. С колелото го закарал до Самоков и срещу…30 лв. било ремонтиран.
В селото преполагат, че крадецът е прескочил желязната ограда на къщата, обиколил е къщата и се е ориентирал за стаята по осветлението отстрани на къщата. След като не могъл да влезе през единия прозорец, счупил другия и успял. Претарашувал стаята, в която имало само остатъци от храна, тръгнал към коридора, намерил якето и парите. Ключът за входната врата бил отвътре. Крадецът врътнал ключа и си излязъл спокойно през нея.
29 години Боюков бил главен счетоводител в различни предприятия, включително в Градски съвет – Самоков, от 52-59-та година, в “Стройрайона”, 26 години в “Кремиковци”, където се пенсионирал. Преди няколко години му откраднали от втория етаж на къщата всички ловни трофеи и ловната пушка.
Децата и внучките му са в чужбина.
Хората в селото се надяват някой да спре тормоза и кражбите. Виждат изход в денонощно наблюдение и патрули от безработни младежи, чиито разходи за труда да поеме Общината.
Десислава Стоянова