В неделя приключиха научните четения на доклади на Десетите юбилейни международни Царшишманови дни. Те бяха посветени на 1100-годишнината от успението на Св. Климент Охридски и 100-годишнината от рождението на музикалния фолклорист Елена Стоин. В рамките на програмата бе включен международният симпозиум „Етнология и филология“, посветен на 25-годишнината на Асоциация „Онгъл”, единайстият фестивал на културно-историческия и природонаучен късометражен филм и фотография „Балканска културна филмотека“, а в заключителната част на програмата бяха дадени отличия на изявени етнолози, медиевисти и археолози с год
ишни награди на имената на проф.Тодор Иванов Живков, семейство Добреви и Асоциация „Онгъл”. Евгени Марушев от Дупница подари на “Онгъл” цветно ксерокопие на шевица за ръкав от неговата фамилия.
За юбилея си бе поздравена Елена Коцева, която също участва в четенията. Коцева е работила в Кирилометодиевия научен център към БАН и е специалист по медиавистика и етнология, по-специално в областта на славянската палеография, която се занимава с въпроса как в средновековните паметници са били означавани различните букви през различните епохи, включително и онези първи букви, които са нарисувани и стилизирани с различни фигури – цветя, човечета и други. „Това е много стойностно, защото след нейните изследвания, когато човек попадне на един ръкопис, няма нужда тепърва да го датира, защото има възможност да ползва информация от трудовете й от статиите й” – сподели пред сайта “Самоков инфо” Росен Малчев.
По повод събитието разговаряхме с Росен Малчев, главен секретар на НПО “Онгъл”.
–Г-н Малчев, каква е темата на Десетите Царшишманови дни?
-Темата на Десетите Царшишманови дни в Самоков е “Етнология и филология”. 25 години Асоциация “Онгъл”. Идеята на заглавието е да покаже, че етнологията е важна за българската система на науките и има своята филологическа, езиковедска и литературоведска основа. На Царшишмановите дни тази година се представят учени от България, Македония, Русия, Германия и Полша. Международните участници са 15 души, общо са 60, има 62 доклада. Ще бъдат представени етноложки теренни отчети на фолклорните проучвания и арх
еографски проучвания на Асоциацията на територията на община Самоков през лятото. В археографско отношение изучавахме основно Митрополитската църква, описвахме библиотеката, също така проучвахме и в Говедарци, църквите в Клисура, Драгушиново. Фолклорните проучвания бяха в село Гуцал и село Долни окол. Археографските проучвания се финансират от Общината, за което благодарим, а фолклорните си ги финансираме сами. Царшишмановите дни се състоят от три формата – единият е научният симпозиум етнология и филология, другият е Балканска културна филмотека и третият е награждаване на учени, като има три награди – едната е на името на проф. Тодор Иванов Живков, който е основател на нашата Асоциация – за цялостен принос. Тодор Иванов Живков почина през 2001г. Бог да го прости. От името на Асоциацията ние даваме грамота, финансовото изражение на наградата е от неговото семейство. Другата награда е за млад изследовател, която е на името на семейството на една наша колега, която загина рано в Прага. Тя беше наша ученичка, после студентка – Бойка Добрева. На нейно име и на баща й, който наскоро почина, е тази награда. Семейството учреди наградата и я даваме за млад колега, защото самата Бойка беше млада. Третата награда е за най-добър филм. Тази година има пет филма, етноложки, екологични, за културно историческото наследство. Филмите бяха повече, но селектирахме и ще покажем пет.
–Какъв е акцентът от проучванията в Митрополитската църква?
-Част от най-интересното са книги от 17-18 век, които са се запазили в годините, ние ги събрахме на едно място. Много интересен акцент б
еше наличието на няколко книги, които са били издадени навремето в град Лвов. Тогава той е бил полска част и е много интересна загадка как и по какъв начин тези книги са попаднали в Самоков. Когато описвахме селските църковни библиотеки, там нямаше такива книги. Явно е имало митрополитски път, по който са се пренасяли от поклонници или от висши служители – не се знае какво е станало. Тези четения имат за задача да обобщят нашата работа от последните години.
–Какви бяха интересните находки във фолклорните проучвания? Гуцал е малко село.
-Да, Гуцал е малко село, там къщите са пръснати в махали. Около оброчището “Свети Спас” колегите доста работиха, документираха носии, снимки. Даже плакатът на конференцията е с особен зелен цвят – това е една гуцалска престилка.
–Чие е откритието на гуцалската престилка?
-Ръководител там беше колегата от Русе, Петрова, която работи в Регионалната библиотека “Любен Каравелов”, още като студентка във Великотърновския университет започна да идва с нас на експедиции и постепенно стана ръководител на група. Четирима души работиха там, всички бяха много доволни.
–Записаха ли автентични песни от Гуцал?
-Записани са автентични песни, но не са от най-древните пластове, защото все пак сме 2016г. Те са от 20-30-те години, по-сантиментални, по-романтични.
–Работихте и в село Говедарци.
-Да, в църквата също описвахме книгите. Жителите на село Говедарци са почитали силно Света Богородица. Видяхме накит с монети, части от невестинско облекло. Най-вероятно след сватбата невестите са си оставяли нанизите като оброк. Направихме изследване на монетите – има руски от 19 век, има турски, има Австро-Унгарски. Произходът им говори за търговски връзки на България с тези държави. Защото няма как една австрийска монета да попадне в Самоковско, ако някой не е ходил там и не е купил нещо с нея.
–Това лято къде бяхте още?
-Имахме експедиции и на други места. В две села на Врачанско, в Дяково – Дупнишко, въобще тази година беше много плодотворна за нас.
–Интересни думи каза Елена Коцева – “Хубаво е да помним какво е казала нашата баба”.
-Ние обикновено се противопоставяме на родителите си, но през поколение противопоставяне няма. Всички обичат бабите и дядовците си, а те обичат внуците. Но самите баби и дядовци също са спорели със своите родители. Така че, връзката е през поколение, такъв е животът.
Десислава Стоянова