Проблемът с водоснабдяването е изключително голям през последните години заради сушата и недостига на вода в редица места.
Над 50 000 българи (0.8% от населението на страната), колкото е населението на един средно голям областен град, целогодишно са били на режим на водата през 2023 г.
Други близо 300 000 българи (3.8%) не са имали вода за период от време под 180 дни през годината. Това показват данните за околната среда на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г., което бяха публикувани днес.
Най засегнати от режим на водата са били областите Плевен – 51.9%, Ловеч – 45.6%, Търговище – 21.4% и Перник – 14%.
Друга тревожна тенденция е, че все още не всички българи имат централно водоснабдяване. Без достъп до обществено водоснабдяване са над 38 000 българи (0.6% от населението). Общо доставената вода на домакинствата е 250.08 милиона кубични метра, което е незначителен спад спрямо 2022 г. – с 0.4 на сто.
Близо една четвърт от населението в страната (24.8%) не е свързано с обществена канализация и разчита на изкопни ями. От тях една трета (32.6%) не са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води.
През 2023 г. са отчетени 182 действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, 76 870 км обществена водопроводна мрежа и 13 193 км обществена канализационна мрежа.
Битови отпадъци
Генерираните битови отпадъци възлизат на 3 милиона 165 хиляди тона. В сравнение с 2022 г. те нарастват с 0.24 на сто.
Генерираните битови отпадъци на човек от населението възлизат на 491 кг, което е с 16 кг повече на човек в сравнение с количеството за 2022 г.
Почти изцяло населението е покрито от системата за организирано сметосъбиране (99.94%), което е увеличение с 0.01 процентни пункта спрямо 2022 г.
Опаковки
През 2023 г. на пазара са пуснати 508 хил. тона опаковки, като намалението им спрямо 2022 г. е с 2.86%.
Пластмасовите опаковки са 142 хил. тона и при тях се регистрира спад с 4.41% спрямо 2022 г.
При хартиените опаковки се наблюдава увеличение с 4.34% в сравнение с предходната година, като общото им количество през 2023 г. възлиза на 139 хил. тона.
Екологични активи
Наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение по отчетна стойност в края на 2023 г. се оценява на 11 милиарда 483 милиона лева. Спрямо 2022 г. има увеличение от 1% (10 092 млн. лева).
В края на годината най-голям е делът на активите за пречистване и отвеждане на отпадъчните води – 35%, следвани от съоръженията за третиране на неопасни и опасни отпадъци – 32%, и за опазване на атмосферния въздух – 27%.
За 2022 г. делът на активите по тези направления е съответно 37%, 30% и 27%.
Приходи от битови отпадъци
Стойността на приходите на общинските администрации за битови отпадъци е 2 милиарда 472 млн. лева. В сравнение с 2022 г. те нарастват с 5.18%, отчита НСИ.
Част от тези приходи са данъците и таксите за битови отпадъци, чиято стойност възлиза на е 782 млн. лв. през 2023 г. Това е ръст от 4 на сто спрямо година по-рано.
Стойността на разходите за битови отпадъци на общинските администрации е 693 млн. лв. и спрямо 2022 г. тенденцията се запазва почти на същите нива (нараства с 0.3%).
Шумови нива
През 2023 г. са наблюдавани 744 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места, като в 518 пункта са измерени нива над допустимите норми.
Градовете с най-голям процент на пунктовете с превишаване на допустимите шумови норми, от всички контролно наблюдавани в съответните градове през 2023 г., са: Видин, Дупница, Кюстендил, Монтана, Плевен, Разград и Силистра.
Градовете с най-голям брой установени превишения на допустимите норми в по-високите честоти, които са и по-опасни за човешкото здраве са София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Плевен.
В близо половината от пунктовете с измерени нива над граничната стойност (47%) са разположени върху територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик.
източник Медияпул