На миналите местни избори пловдивската обществена телевизия предприе една подсказана от зрителите тема – всеки от кандидатите за кметове да декларира публично дали принадлежи към тайни общества, като предимно се визираше членството им в масонските ложи. В Пловдив практически тя е една – „Слънце-Ориент”, на която велик майстор е всеизвестния Георги Гергов-Гочиту – собственик на „Пловдивския панаир”, на половината от Стария град, на хотел „Санкт Петербург”, на Разсадника и каквото още се сетите в града на седемте хълма. Предаванията започнаха с небивал интерес от страна на хората, преди всичко заради осветляването на братята-масони, които се бяха втурнали към висините на местната власт. Малцина обаче бяха тези, които декларираха категорично непринадлежността си към всесилната масонска ложа на Гочиту от село Нивянин, Врачанско. Например тогавашният кмет Славчо Атанасов и председателят на ОбС Илко Илиев съвсем честно си признаха, че принадлежат към тайното общество и дори се гордеят с това, НО… След третото-четвъртото предаване бе изкъсо посъветван собственика на обществената телевизия Евгени Тодоров веднага да прекрати с тези въпроси към кандидатите. Злите езици в Пловдив веднага споделиха, че „съветът” към Евгени е бил доста ултимативен и с прекомерна доза от сериозни заплахи. Е, тогава инициативата спря, така внезапно, както започна.
Независимо от краткото пребиваване на масонската тема в предаванията още в началото се разбра, че почти няма обществен сектор в града, който да не е овладян от братята. И дифинитивно те бяха все бивши членове на БКП, с трайна принадлежност към ДС или новопокръстили се политици с непомерни амбиции, но пък за сметка на това достатъчно амбициозни или пък участници в една приватизация, която сега наричаме бандитска. На мен лично ми бе много странно почти стопроцентовото участие на политици от ВМРО в ложата на Гочиту Гергов, което исторически е пълен нонсенс, защото е знайно, че ако има траен враг на масонството през 20-те и 30-те год. на 20 век, то това е именно ВМРО, защото още тогава са видели навлизането чрез него на вредните коминтерновски идеи на българска почва. Пред очите ми са думите на великия лидер на ВМРО Ванчо Михайлов преди ликвидацията на ген. Протогеров. Та тогава Ванчо казва: „Айде, простих му на Ген. Протогеров, че залитна по идеите на комунистите, които винаги са били българомразци, защото има големи заслуги към организацията, но като разбрах, че е станал и масон… Требе да му падне зелката! Тия са ногу опасни!” Това е историческата истина и ако искате да я прочетете в оригинал – отворете пълният вариант на спомените на великия Ванчо Михайлов. Но днешните, на книга наследници на ВМРО не се притесняват към по същество тайната и вредна организация на българска почва.
Веднага искам да кажа, че категорично не съм против масонството като неправителствено движение за усъвършенстване и саморазвитие, към „градежа”, към който се стремят, каквото и да означава това. Българската история има стотици примери за достойни последователи на масонството, които са били наистина хора достойни и със сериозен обществен бекграунд. Като се започне още от Йордан Ведър, като се мине през Захари Стоянов, та се стигне до основателя на пловдивското масонство д-р Христо Аджаров – хирург с европейска известност, все хора, които са тежнеели за българската кауза и борби за независимост на младата държава. Уви, след 20-те год. на 20 век съдружията на братята стават в голяма степен проводник на коминтерновските идеи на родна почва. И особено се активизира псевдо-масонството след 1989 год., защото в него намериха поле за изява преди всичко хора от тайната, задкулисна власт на ДС, на комунистическите служби или пък откровени дейци на всесилната БКП. За да не съм голословен да ви дам един симптоматичен пример. Беше времето на 36 Народно събрание. Една част от депутатите получихме покана за присъствие на учредителната сбирка на ложа/не знам коя си/, от еди-колко си, на еди-кое място и така нататък. Покана бе получил и председателят на събранието г-н Стефан Савов – баща му е бил един от видните масони преди 1944 год. Отидохме и като се огледахме: Илия Павлов, Гиньо Ганев, Емил Кюлев, Петър Калпакчиев, Андрей Луканов, Бойко Димитров, Захари Захариев и още цял сонм от този бичим. Повъртяхме се и Савов каза: „Хайде да се изнасяме оттук, не е нашето място при тия хора, тук са се събрали активистите на БКП и ДС, това не е никакво масонско сборище, а нещо съвсем друго…” И си тръгнахме. През годините се оказа, че тайната организация е удобно прикритие на един куп активисти на БКП и офицери от ДС, които умело използваха фасадата за защита на собствените си интереси. Постепенно масонските зависимости навлязоха активно в политиката и в съдебната власт.
Пловдив не се отличаваше от общия пейзаж в страната. Имаше периоди, в които абсолютно цялата общинска власт бе в ръцете на братя от ложата на Гочиту „Слънце-Ориент”/времето на кмета Иван Чомаков/, председателите на Апелативна и Окръжна прокуратура, на трите съдилища, та се стигне до регионалните полицейски началници.И това до голяма степен обяснява защо все правим избори в Пловдив и все на власт в крайна сметка се оказва Георги Гергов, независимо какви нюанси на политическата дъга сменяме. В дните на предизборна кампания сега темата за принадлежността към тайното братство на кандидатите за властта стана тема табу и въобще не се повдигна нито веднъж, независимо от повишения интерес на избирателите. Въпросите отбягват дори обявилите принадлежността си Славчо Атанасов и Илко Илиев, Здравко Димитров/Реформаторски блок/ мълчи упорито дали е част от сдружението на Гергов, а самият шеф на пловдивския панаир също сякаш изпитва срам от масонската си принадлежност. Темата е тотално забранена за коментари във всички пловдивски медии, за нея само се говори под сурдинка, но не се намери нито един журналист да напише дори два реда за вътрешните зависимости и трайни връзки между тях, но пък доста силни и строго подчинени. От дълго време в Пловдив са обществена тайна зависимостите на един куп политици в местната власт като членове на „Слънце-Ориент” и в крайна сметка на коя клетва са верни – дали на тази, която полагат като общински съветници и кметове или на клетвата, която полагат пред братята масони в ложата. Дори бившият председател на ОбС Илко Николов /местна коалиция „Пловдив-утре”/ свенливо и с половин уста призна принадлежността си с думите: „Масонската ложа в Пловдив е регистрирана като съвсем законна неправителствена организация и не виждам нищо лошо в членството в нея.” Да, така е, регистрирани са, но защо и с какво е срамно да признаеш принадлежността си към „синовете на вдовицата”, защо трябва темата с взаимовръзките в нея са тема табу, както и срамните и порочни сделки, които бяха направени през последните години под давлението и с участието на братята от ложата. Просто по много перфиден начин зависимостите и влиянието на зловещата Държавна сигурност бяха заменени със същото влияние чрез масонските ложи, независимо от привидните политически различия, когато са във властта, братята се подкрепят до кръв, верни на клетвата, която са дали пред регалиите на тайното общество. През последните години това бе особено забележимо в град като Пловдив и обяснява до голяма степен изключителното влияние, което демонстрира шефът на БСП в града и областта Георги Гергов- Гочиту. В Пловдив открито хората говорят, че освен собствената си кандидатура за кмет и съветник той залага на още поне трима кандидат-кметове и ще си играе картите в зависимост как се подреди пъзела на 25 октомври. Не са тайна ангажиментите, които имат поне трима кандидати към масонската ложа на всесилния олигарх – Славчо Атанасов, Здравко Димитров и Илко Николов.
Надявах се, че поне в тази предизборна дандания най-после ще се заговори открито за тайните връзки от сумрака на братята пловдивски масони от ложата на Гергов, ще се разконспирират видимите с просто око сделки, извършени през годините, които обясняват много от странните неща, които се случиха, но … за пореден път нищо такова не се случи. Всичко се замазва в общи приказки за хипотетично „дясно” и „ляво”, за социална справедливост или консервативни политики, но за хората остава енигма защо зад красивите призиви и плакатни послания на кандидатите прозира озъбеното лице на Бафомет…
Христо Марков