6.12.1956 г. – На олимпийските игри в Мелбърн се играе мач на полуфинал в турнира по водна топка между Унгария и СССР.
Срещата става легендарна и се смята за най-прочутата в този спорт, останала в историята с името „Мачът с кръв във водата“.
Ако в Древна Елада са спирали битките в дните на Олимпиадите, то тази спортна среща се превръща в обратното, в битка и противоречие с олимпийските принципи на Кубертен…
Защо?
На 23 октомври унгарските граждани са направили опит да се откъснат от „братската“ „прегръдка“ на СССР. Този опит е удавен в кръв…
На 4 ноември съветските войски нахлуват и със сила доказват своето „право“ на господство над страната.
Унгарската съпротива продължава до 10 ноември, но е обречена срещу танковете. Хиляди унгарци са убити, /над2500/, десетки хиляди са арестувани и затворени, стотици хиляди стават бежанци, /над 200 000/. Масовите арести и преследвания продължават месеци след това…
Тогава отборите на СССР и Унгария се сблъскват и на Олимпиадата…. Но в спорта има правила и съдии, особено когато са на международен терен. Всичко се вижда от публиката и отразява от медиите. Насилието няма как да се скрие.
Играе се твърдо и за победа. Споменът от преди по-малко от месец естествено дава отражение на тази битка. Унгария води с 4:0, но отбелязалият два гола Ервин Задор е принуден да напусне басейна. Излиза след ужасен удар във водата. По лицето му тече кръв от рана /аркада/, отворена му от съветския ватерполист-боксьор Валентин Прокопов.
Водата също е червена… Публиката и организатори са втрещени… Намесва се полицията…
Мачът е прекратен и за финала се класира тимът на Унгария. На него отборът безкръвно печели срещу Югославия четвърта от общо деветте си олимпийски титли във водната топка…
На тази олимпиада също унгарка става най-успешният спортист. Това е гимнастичката Агнес Келети, която печели 4 златни медала и 2 сребърни.
Случилото се в басейна е повод и за създаване и на филма „Яростта на свободата”, представен от великия плувец Марк Шпиц и продуциран от Куентин Тарантино.
Асоциация „Онгъл“