Диагноза: смърт от премръзване
В сряда в дома си, премръзнал от студ, болести и самота е намерен 63-годишния Николай Сичанов. Къщата му е на близо век, по-скоро прилича на купчина руини, отколкото на нормален дом. Мизерята бе с Николай над десет години, а смъртта му опечали комшиите му и хората, които се опитваха да му помагат поне малко. За живота му сайтът „Самоков инфо“ писа подробно преди месеци.
Кирил Бонев от „Милост за слабите“ пък писа доста писма през годините, но и той, и комшиите на Сичанов се чудят защо нито Иван Карагеоргиев е реагирал,чудят се защо не бе настанен в Дом или приют болният мъж от Самоков? Едно от писмата на Бонев е до Мая Манолова с молба да се подсетят самоковските социални чиновници да си свършат най-после работата. „Е, сега ще напиша пак на г-жа Манолова, да не се занимава с този случай, човекът вече няма нужда от помощта им…“ – споделя Кирил Бонев.
Според данни в сряда вечерта младеж, който навестявал Сичанов, видял как агонизира и веднага подал сигнал на 112. На място пристигнали екип на Спешна помощ и служители от Криминална полиция- Самоков. Лекарски екип е констатирал смърт от премръзване. По първоначални данни по трупа не са открити видими следи от насилие. Линейка е откарала Сичанов за аутопсия в „Съдебна медицина“.
Сичанов беше инвалид, с отрязани пръсти на краката, работил като коняр. От 11 години в дома му нямаше ни ток, ни вода, ни топлина. Има две дъщери, които никога не са се грижили за него, полицията ги е уведомила за смъртта на баща им.
Известният всекиму в Самоков, Брат Киро, ни разказа, че преди време по молба на Николай Сичанов, е направил опит да подаде пакет от документи до Дирекция „Социално подпомагане“, за да бъде настанен Сичанов в Дома за стари хора в Самоков, но това не се случи.
Смъртта на Сичанов предизвика обичайна полемика у самоковци – от упреци към социалните чиновници, през упреци към самия него, че обичал чашката и т.н., някои си спомниха, че преди години се поминал и брат му… че май имал щерките, които не са направили нищо за своя баща….
Има и други, за които това не е нито новина, нито даже повод за разговор, изглежда е нещо обичайно, като всяко чудо демек – за три дена…
А и кой може да каже кой е виновен, отговорен и т.н. за кучешкия живот на този и на други българи, които мрат от студ и нищета, и то не само заради пренебрежението на социалните чиновници, но и заради бездушието и липсата на емпатия, които май се настаняват трайно в душата на българина?! Това бездушие изглежда доста честосрещано и не прилича на онова явление – „чудото
за три дена“…
Сега в опустелия и съвсем осиротял двор на Сичанов се разхождат прегладнели мършавото му пале и шареният петел, опитват се да си поделят премръзнал комат… От вратата на съборетината ги гледа некрологът на стопанина им…
Десислава Стоянова