Само преди около две години в непосредствена близост до град Самоков беше построено едно от най-скъпите обществени съоръжения в региона – Регионалното депо за отпадъци. За неговото построяване бяха изразходвани ни повече, ни по-малко от 9 478 365,19 (девет милиона четиристотин седемдесет и осем хиляди триста шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) от средства, събрани от европейските и българските данъкоплатци. Построено върху абсолютно неподходящ терен и против волята на гражданите на община Самоков, като единствен и що годе разумен аргумент за наличието на това ново депо – сметище, предназначено да събира боклуците не само на Самоковско, но и на съседните общини Ихтиман, Костенец и Долна баня, би могло да бъде изтъкнато предположението, че то е предназначено да осигурява модерна система за управление на отпадъците в региона, която да отговаря на законодателството на Европейския съюз и неговите екологични норми, критерии и стандарти. И навярно това, обезпечено с изразходването на подобна огромна сума, не би било трудно никъде другаде в която и да е държава – членка на Европейския съюз, а може би и в някои други региони на България. Но какво е положението конкретно в Самоков? И изпълнява ли своите функции това толкова скъпо съоръжение? През 2016 година с присъщия конформизъм Общински съвет Самоков взе решение за пореден заем в размер на над 580 000 лв. за дооборудване на новото скъпо депо, с твърде важни неща, които се оказаха непредвидени във високотехнологичния проект. А след поройните дъждове през август 2017 г. стана ясно, че всички „висококвалифицирани експерти” – доценти, професори, научни сътрудници и пр., участвали в разработването на проекта за регионалното сметище и като вещи лица в многобройните дела, са били в дълбоко неведение за особеностите на ландшафта и климата на Самоковско, защото още и не започнало да функционира както трябва, вече се налага то да бъде ремонтирано. С други думи – Регионалното депо за отпадъци се превръща в бунище за потъване на бюджетни средства – в бедна България и не чак толкова богатия Самоков. Ето защо не е за учудване, че старото сметище в Катранджия продължава да си функционира, а и вече – след медийното осветляване на проблемите на градското сметище в Ихтиман, може би и да играе ролята на предвиденото в абсурдния проект регионално депо за отпадъци.

*******

Спирам се на тези обстоятелства не за друго, а за да онагледя един твърде тревожен факт, който засяга гражданите на Община Самоков и особено – онези, които живеят в северната част на града – някъде от Ихтиманско шосе, чак до село Драгушиново – трайната невъзможност в Самоков да бъде организирана система на сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците, не само в съответствие с нормите на действащото национално и европейско законодателства, но и в някакъв, дори и в минимална степен цивилизован вид за тази никак нелицеприятна дейност.

През последните седем – осем години по протежение на цялата северна дъга на околовръстното шосе на Самоков, от Продановския рид до Шипочанския рид, са формирани десетки нерегламентирани сметища, които съществуват въпреки наличието на цели две регламентирани понастоящем – старото в Катранджия и новото в т. нар. „Рашидбегов чифлик.” Особено тревожно е състоянието между северните части на Самоков – от бившия разрушен завод за детски играчки „Л. Баръмов”, през околовръстното шосе и пречиствателната станция, до моста над р. Искър в с. Драгушиново. Тук, на площ от около 50 декара се е формирало огромно сметище от боклуци от всякакво естество – пластмасови битови отпадъци, строителни отпадъци, дървесни стърготини, оборска тор, хранителни отпадъци, строителни отпадъци, отпадъци от растителен и животински произход, отпадъци от животински трупове, отпадъци във вид на битова техника, отпадъци от автомобили и машини, а цялата площ по вид и съдържание е напълно сходна с което и да е гнусно сметище, работещо по отдавна отхвърлената системата на изхвърляне и заравяне на остатъците от човешката дейност. Да се твърди, че това огромно сметище е незаконно, е напълно излишно. Факт е обаче, че трябва да бъдат взети спешни мерки за неговото ликвидиране, защото застрашава живота и здравето на хора, които живеят в Самоков, в Драгушиново, в самоковско, а и на софиянци.

*******

Безспорно средствата, които бяха изразходвани и се изразходват за управление на отпадъците в Самоков са огромни. При други приоритети на регионалното социално-икономическо развитие на Самоков с цитираната никак немалка сума върху територията на нерегламентираното сметище край Искъра, биха могли да бъдат построени поне 3 – 4 хубави паркове като т. нар. „Крайречна зона”, или поне десет евтини общински блокове с по около тридесет – четиридесет апартамента, които да решат в голяма степен и жилищните, и инфраструктурните, и адресноадминистративните, и електроенергийните, а и екологичните проблеми на непрекъснато увеличаващите се жители на тази част на Самоков. Дори и със сумата, предназначена за допълнителното закупуване на съоръжения за новото депото – при условие, че тя се изразходва разумно, това нерегламентирано сметище би могло да бъде ликвидирано и превърнато в хубав градски парк.

Позволявам си да правя тези нереалистични сравнения, онагледяващи алтернативите на огромното разточителство в сферата на дейностите по управление на отпадъците в Самоков, защото съм се уверил практически колко трудно е да бъдат отпуснати средства за каквато и да е инфраструктурна дейност в село Драгушиново, над което като лавина са надвиснали боклуците на Самоков и региона.

Георги Хаджийски, кмет на село Драгушиново