В памет на Венцеслав Недялков
“Един планински орел трябва да се рее…”- така казваше известният Венцеслав Недялков – алпинист, планинар, планински водач, планински спасител…добър човек – с това ще го запомнят всички, които го познаваха, а неговите близки и приятели ще пазят в сърцето си спомените от хижите, преходите, срещите, песните му и осанката му на човек, свързан с планината.
Утре десетки ще се сбогуват с него в Митрополитската църква в Самоков и ще го изпратят в последния му път.
Венци ще остане завинаги с приятелите си. С него утре до последно ще бъдат десетки планински спасители и алпинисти от цяла България.
Венци е роден през 1954г. в Самоков. Завършва Техникума, специалност “Студена обработка”. Завършва всички възможни курсове, свързани с планината и започва работа като планински спасител. Няма алпиниада, в която на младини да не е участвал. След катастрофата на Гросглокнер поема по-малко рискове в алпинизма. Стигал е до най-високите планини в света, родните ги познаваше изцяло. “Тръпката е да достигнеш върха, а не някой да те гледа” – споделяше за алпинизма Венци. “Това не е за публика” – казваше още той.
Незабравим е ентусиазмът и отдадеността му по организацията за почитане паметта на алпиниста Тони Павлов, който умира в ръцете му на Гросглокнер. “За една година имах три срещи с Господа…” – разказваше Венци преди години. Имаше предвид и катастрофата на Гросглокнер /3 798/, при която загуби приятеля си алпинист и хижар на “Заврачица” Тони Павлов.
“При инцидента с каменопада върху Тони не знам как оцелях. Като се обърнах, видях до главата му червено петно. Той заби пикела и увисна, не дръпна и мен надолу. Под нас имаше 200-метрова пропаст. Тони спаси моя живот”…- разказваше Венци. От трагедията насетне всяка година Венци организираше панахида на “Заврачица” в памет на Тони и говореше с голямо вълнение.
“Няма камък в планината, на който да не съм стъпил” – казваше още Недялков…
Близо 50 години е неразделен с Мусала, качил се на Балканския първенец, като бил на три и половина. Още от ранна младост работи на Мусала в Метеорологичната станция, където се пенсионира. Родителите му, близките му – всички са свързани с Мусала и планината…
“Аз съм голям оптимист за всичко. Аз си имам всичко, душата ми е радостна. Обичам повече високите планини, отколкото гората. Един планински орел трябва да се рее”…
…”Имам душевен покой. Не се стремя към нищо материално и не преследвам нищо в живота, живея по обикновени правила в хармония с околния свят” – казваше Венци.
…
“С голи ръце и вино ще ни приготви и смок” – казваха за кулинарните му възможности неговите приятели.
Венци работи повече от десет години на язовира, “Киноцентъра” и затова приятели го кръстиха “Пиратът от Мусала”.
“…Езерото се укротява сутрин около 9-11 часа и вечер 7-7.30ч. Получава се огледален образ при смяна на теченията. Сутрин го гали самоковецът, вечер – софиянецът. После ветровете постепенно утихват” – разказваше при язовира Венци…
….
“Кръстосвам морета и океани, а при попътен вятър корабът се вдига в планината” – смешее се той, гледайки към любимата Мальовица…
….
“Човек няма ли мечти, не става за нищо” – философстваше Венци.
….
Съболезнования на близките му!
Венци, ще останеш завинаги с приятелите си.
Десислава Стоянова
Съболезнование
Приятел, планинар и добър човек, всички ще го помним винаги. Изказваме съболезнования на близките му.
Венци, светла ти памет, приятелю!
Петър Терзийски – шеф на ПСС – Боровец