Гледните точки за историческата дата за България са различни. Години наред българинът не може да прочете историята по еднакъв начин. Според едни на 9 септември 1944 г. властта е сменена насилствено и комунистическата партия поема управлението на страната.
Един от най-фрапиращите факти от последните години е, че в печатен източник от Самоков е написано, че Черната скала е природна забележителност и се нарича така, защото е почерняла от времето.
От БСП смятат, че с 9 септември е сложен край на фашисткия режим у нас, от ГЕРБ и Обединените патриоти обаче днес напомниха за насилието и репресиите продължили цели 45 години.
От ГЕРБ припомнят, че в нощта на 8 срещу 9 септември е извършен преврат на правителството, което е свалено от власт с помощта на съветската армия.
„Властта на Отечествения фронт организира насилие, което се осъществява от държавата в продължение на 45 години. Тази дата трябва да се помни, защото има много измерения и трябва да ни напомни, че не през цялата си нова история България е живяла в мир и спокойствие, че е имало времена, в които българи са убивали българи в името на чужди интереси“, коментира той.
Според него 9 септември е урок за всички български политици, които трябва отстояват националния интерес.
„Тезата за фашизма в България е решен от историческата наука още по времето на Тодор Живков. Още през 80-те години се доказа, че в България фашистки режим никога не е съществувал, имало е фашистки партии, но те никога не са упражнявали политическа власт“, коментира той.
Според нето социалистическата модернизация на България е катастрофирала заедно с катастрофата на икономическата система.
Михов припомни и за хилядите осъдени на смърт от Народния съд, което е било политическо отмъщения.
===============================================================================
Кръстът на Черната скала, поставен при първото масово поклонение в памет на избитите българи от комунистите без съд и присъда през май 1990 г. от района на Самоков и околните села.
В ПАМЕТ НА ИЗБИТИТЕ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ – 1944-1989г.
Цветът на интелигенцията от Самоков и от съседните села Бели Искър и Белчин – учители, лекари, адвокати, търговци, фермери, земевладелци, намира смъртта си в подножието на скалата.
Без съд и присъда, малко след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия са жестоко избити на това място.
Една зловеща история от Самоковско крие комунистическият режим в продължение на 45 години. И след демокрацията сведенията за нея за откъслечни и се намират трудно. Става дума за Черната скала – лобното място на целия цвят на интелигенцията от Самоков и съседните села Бели Искър и Белчин.
Черната скала се намира в Рила, на около час път от Боровец по пътя за хижа Заврачица. Разстоянието от върха на скалата до каменистото й подножие е 135 м. – пропаст след отвесен скат
В дните след преврата на 9.09.1944 г. – дата, която за жалост и днес много невежи българи и комунистите почитат и наричат “освобождение”, на това място, без съд и присъда, в дълбоката пропаст са хвърляни учители, лекари, адвокати, търговци, фермери. На практика всички, които с труда си са се издигнали над гладните и оскотели лумпени, скрити зад общото понятие “онеправдан народ”.
Престъплението на тези зверски избити хора е едно – те са начетени, умни, способни, майстори в занаята, с който си вадят хляба, предприемчиви и най-вече – заможни. Грях, който за „народа” се оказва по-смъртен от умишленото отнемане на човешки живот, от обирането на мандри и от доносничеството, което се превръща в национален спорт след 9.09.1944г..
И до ден днешен местните жители в района потръпват когато чуят за Черната скала. За тях това е тема, която не ги предразполага към разговор. Повечето от тях никога не стъпвали на това място, нямат и намерение да го сторят.
Внушаваха ни от малки, че избитите са били криминални престъпници, но и самите ни родители не вярваха много на това, с което ни пълнеха главите. Какъв криминален престъпник може да е селският доктор или даскал. А предимно такива хора са били извеждани от домовете им посред нощ”, разказва днес собственик на бистро в курорта Боровец.
“Били са неудобни на новата власт или пък просто са предизвиквали завистта на своите съселяни. Чувал съм, че на Черната скала са намерили смъртта си стотици хора”, добавя мъжът.
През 70-те години на 20 век перверзен мозък обявява мястото за природна забележителност, сигурно, за да размие в историята зловещите факти. Скалата, от която иначе се открива гледка, секваща дъха, е обезопасена с метални парапети.
И действително, хиляди туристи оттогава идват на това място, за да се любуват на природата, без изобщо да имат представа, че стъпват по напоена с невинна кръв земя.
Трябва да минат повече от 45 години от масовите убийства на Черната скала, за да се появи за първи път истината за събитията там. Заслугата за това е на Георги Манов, журналист от Самоков, който по време на кървавата разправа е на 10 години, така че самият той има спомен от това време.
Преди няколко години той пише и издава книгата „Черната скала”, в която разказва историята на хората, намерили смъртта си под Черната скала. Нещо повече – той описва и екзекуторите на невинните жертви.
“В тези години на юношеството и първата ми младост имах възможност да срещам, да гледам и слушам някои от „героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници. Под влиянието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без гордост разказваха “подвизите” си при изтезанията и убийствата на “гадовете”.
Още приживе почти до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в мъки. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклятие стигна и до потомството на някои от тях”, пише авторът.
В хода на своето журналистическо разследване Г. Манов стига до заключението, че безследно изчезналите в есента на 1944 г. от Самоков и околните села са около 60-70 души. Той поименно достига до 50 души, които са изброени в книгата. На последните три страници е публикуван Списък на безследно изчезналите през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. в Самоков и околията. Авторът отбелязва, че списъкът е непълен.
Г. Манов описва и първия помен в памет на жертвите – на 13 май 1990 г. Никога дотогава не е имало масово поклонение на Черната скала. Той описва хората, предвижващи се с автобуси, леки коли, каруци и пешком.
“Върху каменната гръд на Черната скала бе забетониран внушителен железен кръст в черно. С надпис върху табелата “В памет на избитите тук жертви на червения терор.”
Същата табела, която днес нечия нечиста съвест е изтръгнала от мястото й, за да продължава истината да тъне в мрак.
Янко Гочев